Кампанията „Сексизъм. Виж го! Назови го! Спри го!“ е сред последните инициативи на Българската платформа – Съвет на Европа.
Кампанията започна през 2020 г., а през 2021 г. се реализира нейната втора фаза, насочена към обединяване на усилия за сформиране на неформална коалиция, която да настоява за приемане на политики и законодателство срещу сексизма.
Повече информация за кампанията срещу сексизма, реализирана от Българска платформа заедно с организации от Белгия, Ирландия, Испания, Нидерландия, Португалия, Румъния, Унгария, Хърватия е достъпна на страницата на Съвета на Европа.
Дейностите, които реализирахме като част от проекта са:
– Промотиране на, изготвен от Съвета на Европа сред образователни институции, местна власт, медии и отговорни за вземане на решения;
– През октомври 2020 организирахме уебинар в Пловдивския университет. Институцията прие да направи предложение за установяване на етични правила срещу сексизма, както и да включи темата за ефекта от сексизма върху жените и момичетата в академичната програма;
– През ноември 2020 г. организирахме конференция с 25 участници, представители на Пловдивския университет, училища, младежки центрове, регионални управници, общини, съдилища, прокуратура, полиция, социални служби, НПО, медии в региона на Пловдив в България. Ключови резултати, които постигнахме : 1. Предложение за етични правила/кодекс на поведение по отношение на сексизма за работата на местните медии в Пловдив; 2. Предложение за Етични правила относно сексизма за работата на Пловдивския университет, Философско-исторически факултет, катедра „Социология и хуманитарни науки“;
– На 1 септември 2021 г. организирахме събитие „Да спрем сексизма сега!“ в Казанлък. То се състоя от дискусия относно сексизма, представяне на препоръката на Съвета на Европа и въпросника. Събитието постави началото на петицията срещу сексизма, озаглавена #StopSexism #I’mNotSexist!. По време на срещата се роди идеята за петицията и бяха събрани първите 13 подписа срещу сексизма. След срещата започна онлайн петицията. Имаше 26 участници, съставени от местни НПО, местни власти и представители на медиите (13 участници, 12 жени, 1 мъж);
– На 23 ноември 2021 г. организирахме втори уебинар „Заедно срещу сексизма“ отново съвместно с Пловдивския университет.
Постигнати резултати от дейностите и работата по кампанията:
– Българското женско лоби работи в тясно сътрудничество с Философско-историческия факултет на Пловдивския университет и катедрата по социология и хуманитарни науки. През 2020 г. факултетът се съгласи да (а) изготви предложение за етични правила/кодекс на поведение относно сексизма; и (б) обсъди включването на „въздействието на сексизма върху жените и момичетата“ в тяхната академична учебна програма. През 2021 г., благодарение на кампанията „Мобилизирай се срещу сексизма!”, Пловдивският университет прие първия в историята на българската образователна система план срещу сексизма и за равенство между половете;
– Българското женско лоби работи в тясно сътрудничество с местната медийна асоциация в Пловдив и в резултат на техното сътрудничество беше изготвено и предложение за „Етични правила за сексизма“. През 2021 г. Българската платформа стартира и онлайн петиция срещу сексизма, засягаща темата за сексизма и препоръката на Съвета на Европа като средство за превенция и борба със сексизма;
– Тясно ангажира и застъпи представител на Министерството на труда и социалните въпроси, който участваше като съветник и наблюдател в процеса на превод на инструментите на кампанията на български език. Българското женско лоби популяризира препоръката на Съвета на Европа и кампанията и в резултат на постоянната кампания и повишаване на осведомеността, извършени от нас, сексизмът беше включен в Националната стратегия за равенство между половете (2021-2030 г.). През 2021 г. фокусирахме кампанията си върху криминализирането на сексизма под шапката на престъпленията от омраза в България.
Джендър стереотипите, поставят жените и мъжете в позиция на подчиненост. Жените са по-слаби, следователно трябва да бъдат управлявани, дори насилвани
Сексизмът и сексисткото поведение не само се коренят, но и подсилват ДЖЕНДЪР стереотипите! Насилието срещу жените е тясно свързано с културата на сексизма в нашето общество – ние много често чуваме реплики като: „Вината си е нейна?“ „Защо ходи сама през нощта?“; „Защо е с тази къса пола?“; „Къде е тръгнала сама в парка?“ и т.н., и т.н.
Широко разпространени, остават стереотипите и нагласите, че мъжете са по-подходящи за политическа кариера и вземане на решения в семейството, според изследване на Институт Отворено общество – София[1]. Една трета от изследваните лица смятат също, че домашното насилие е личен проблем, и не касае обществеността, като за 12% от мъжете е приемливо жените да бъдат физически насилвани. Важно е да се отбележи, че около 6% от жените също подкрепят подобно отношение. Макар и преобладаващата част от българското общество да счита, че равенството между половете е основно човешко право, голяма част приема, че е нормално да има различия при заплащането между жени и мъже.
България е шампион по сексизъм в ЕС: 81% от българите вярват, че основната роля на жената е да се грижи за къщата и за семейството (изследване на ЕIGE). Сексизмът е и в основата на Решението на Конституционния съд на РБ срещу ратифицирането на Истанбулската конвенция. В това решение мнозинството от съдиите са особено обезпокоени, че понятието „пол”, залегнало в Истанбулската конвенция, не може да бъде съчетано с българското „бинарно разбиране за половете”. Те се позоваха на член 47, параграф 2 от Българската конституция, който задължава България да осигури платен отпуск по майчинство и безплатни акушерски грижи, и така заключи, че жените в България имат следните социални роли според Конституцията – да бъдат майки, да раждат и да получават акушерска помощ.
[1]Обществени нагласи към равенството между мъжете и жените и насилието над жени | OSIS.BG
