Домашното насилие представлява сериозно нарушение на човешките права и е признато за проблем от обществено значение както в България, така и на международно ниво. Законодателството в страната осигурява редица механизми за защита на пострадалите. В тази статия ще разгледаме какво е домашното насилие, правото на закрила, как се подава жалба, как се завежда дело за домашно насилие и как се процедира при настаняване в кризисен център.
❓ Какво е домашно насилие
Домашното насилие представлява актове на физическо, психическо, емоционално, сексуално или икономическо насилие, извършени между лица, които са свързани помежду си с брак, роднинска връзка, съжителство или интимна връзка.
Според Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) в България, домашното насилие включва:
- Физическо насилие – удари, блъскане, душене, заплахи с оръжие и други форми на телесна вреда;
- Психическо насилие – унижения, заплахи, контрол, изолация, системно обиждане, викане;
- Сексуално насилие – принуда за сексуални действия против волята на пострадалия;
- Икономическо насилие – ограничаване на достъп до пари, забрана за работа, контрол върху доходите и собствеността;
- Преследване и тормоз – проследяване, натрапчиви обаждания, следене, шантаж.
🧍♀️ Кои са жертвите на домашно насилие
Най-често жертви са жени и деца, но жертви могат да бъдат и мъже, възрастни хора, хора с увреждания и други уязвими групи. Децата, които живеят в среда на домашно насилие, дори и да не са пряк обект на агресия, също се считат за жертви по закон.
🚨 Причини и динамика на домашното насилие
Домашното насилие не е инцидентно – обикновено се развива постепенно, започвайки от словесна агресия и преминавайки към физическо или сексуално насилие. Често се повтаря циклично:
напрежение → насилие → разкаяние → временен „мир“ → отново насилие.
Причините могат да бъдат:
- Патриархални стереотипи и неравенство между половете;
- Липса на контрол над гнева и импулсите;
- Зависимости – алкохол, наркотици;
- Лоши семейни модели и травми от детството;
- Икономическа зависимост и социална изолация на жертвата.
Право на закрила при извършено домашно насилие
Съгласно Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН), всяко лице, станало жертва на физическо, психическо, сексуално или икономическо насилие от близък човек, има право да потърси защита от съда. Под „домашно насилие“ се разбира насилие между съпрузи, партньори, роднини, както и лица, живели във фактическо съжителство.
Закрилата се изразява в:
-Издаване на заповед за незабавна защита;
-Забрана на извършителя да доближава жертвата, дома й, местоработата или училището на децата;
-Извеждане на насилника от съвместно обитаваното жилище, независимо на кого е собственост;
-Насочване към консултации и програми за превенция.
Подаване на жалба:
Жертвата на домашно насилие може да подаде жалба до най-близкото РПУ до местоживеенето й към момента на извършване на домашното насилие, или Молба за незабавна защита до районния съд по постоянен или настоящ адрес. В жалбата/молбата се описват обстоятелствата на насилието, датата, вида на насилието и се посочват евентуални свидетели. Към жалбата/молбата могат да се приложат доказателства като:
- Медицински свидетелства;
- Снимки;
- Показания от съседи, близки или институции;
- Становища от социални служби.
- Срокът за подаване на жалба е три месеца от датата на извършеното насилие.
Процедура за завеждане на дело за домашно насилие
След подаването на молбата:
- Съдът в срок до 24 часа може да издаде незабавна заповед за защита, ако прецени, че съществува непосредствена опасност за живота и здравето на жертвата.
- Назначава се съдебно заседание, което се провежда в кратки срокове до 1 месец от постъпване на молбата.
- Страните могат да бъдат представлявани от адвокати.
- Решението на съда има задължителен характер, което означава, че полицията е длъжна да съдейства при необходимост от изпълнение на заповедта.
- Санкциите при нарушаване на заповедта за защита включват глоба и дори лишаване от свобода до 3 години.
Процедура за настаняване в Кризисен център
Кризисните центрове са специализирани институции, осигуряващи временно убежище и подкрепа на жертви на домашно насилие. Настаняването в такъв център може да бъде:
- По инициатива на самата жертва;
- По препоръка на социалните служби (Дирекция „Социално подпомагане“);
- По искане на полицията или прокурор.
Необходими документи:
- Лична карта;
- Медицинско свидетелство (ако е налично);
- Копие от жалба или съдебно разпореждане (ако вече има такова).
Кризисните центрове предоставят:
- Подслон (обикновено до 6 месеца);
- Храна и медицинска помощ;
- Психологическа подкрепа;
- Юридическо консултиране;
- Подкрепа за намиране на работа и жилище.
Настаняването е безплатно и напълно анонимно, като местоположението на центровете не се разгласява с цел сигурност.
Защитата на жертвите на домашно насилие е въпрос от първостепенно значение, изискващ бързи действия и ефективна институционална подкрепа. Законът в България предоставя реални механизми за закрила, но тяхното активиране зависи от смелостта на жертвата и от съпричастността на обществото. Всяко насилие трябва да бъде докладвано и преследвано, за да се прекъсне цикълът на страдание и страх.
📄 Образец на жалба до полицията или прокуратурата
До Районна прокуратура / Районно управление на МВР – [населено място]
От:
[Трите имена]
ЕГН:
Адрес: [пълен адрес]
Телефон: [номер за контакт]
ЖАЛБА
Уважаеми господин инспектор,
С настоящата жалба Ви уведомявам, че на дата [дд.мм.гггг] станах жертва на домашно насилие, извършено от [име на извършителя, връзката му с Вас – съпруг, съжител, родител и др.]. Насилието се изрази в [описание на конкретното поведение – физическо нападение, заплахи, обиди, тормоз, удари и т.н.].
Има/Няма свидетели на случилото се. Прилагам копие от медицинско свидетелство / снимки / други доказателства (ако има такива).
Моля да предприемете съответните действия по разследване на случая и ангажиране на отговорност на извършителя.
Дата: [дд.мм.гггг]
Подпис: _______________
📄 Образец на Молба за защита от домашно насилие до съда
До Районен съд – [населено място]
От:
[Трите имена]
ЕГН:
Адрес: [пълен адрес]
Телефон: [номер за контакт]
МОЛБА ЗА НЕЗАБАВНА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ
на основание чл. 18 от Закона за защита от домашното насилие
Уважаеми господин/госпожо районен съдия,
Моля да разпоредите защита срещу домашно насилие, извършено спрямо мен от [име на извършителя, ЕГН ако е известно, адрес, връзка с Вас – съпруг, съжител и др.], с когото [описание на семейната или житейската връзка – съжителство, брак и т.н.].
На дата [дд.мм.гггг] и на други дати [посочете ако е системно], лицето извърши действия, които представляват домашно насилие спрямо мен – [описание на конкретното поведение].
Настоявам съдът да издаде Заповед за защита по реда на чл. 5 от ЗЗДН със следното съдържание:
- Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие;
- Забрана да доближава мен, жилището ми, местоработата ми и местата, които посещавам;
- Забрана да осъществява всякакъв вид контакт с мен включително по телефон, факс, имейл и др.
- Насочване към програма за справяне с агресията (по преценка на съда);
- Временно определяне на местоживеенето на детето ни при мен (ако е приложимо).
Моля съдът да издаде незабавна заповед за защита по чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН.
Приложения:
- Копие от лична карта
- Медицинско свидетелство (ако има)
- Доказателства (снимки, свидетелски показания и др.)
- Други документи
Дата: [дд.мм.гггг]
Подпис: _______________
Полезни институции и връзки
Министерство на вътрешните работи (МВР):
https://www.mvr.bg, национален телефон 112
→ Подаване на сигнали, контакти с районни управления на полицията.
Агенция за социално подпомагане:
→ Дирекции „Социално подпомагане“ и информация за кризисни центрове.
Национален телефон за помощ при домашно насилие – 0800 186 76 (безплатен)
(достъпен 24/7, анонимно)
Национална мрежа за децата: https://nmd.bg/
(права на деца и семейства, социални услуги)
Статоята се финансира от проекта PROTEUS на Трансатлантическата фондация, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
