Статия от Хаджа Лабиб – Eвропейски комисар по равенството по повод публикуването на третия доклад за изпълнението на Стратегическата рамка на ЕС за равенство, приобщаване и участие на ромите. Докладът разглежда постигнатия напредък и оставащите предизвикателства и е предоставен на Център за междуетнически диалог „Амалипе“ и на Българска платформа към Европейско женско лоби от Представителството на Европейската комисия в България
В Южна Бохемия, в Чехия, край селцето Лети у Писку, на мястото на
бивш нацистки лагер за роми и синти, днес се издига мемориал. Върху
каменен пръстен са изписани 1294 имена на хора, затворени в лагера по
време на нацисткия режим. Най-малко 335 от тях са загинали там, а
стотици други са били изпратени в Аушвиц.
Когато миналия месец посетих това място, за да почета паметта на
жертвите, прочетох имената на деца, които дори не са доживели
училищна възраст. Близо до гробовете върху стар камък са изписани две
думи на ромски език: Ma bisteren. Не забравяйте.
„Забравеният народ на Европа“. Така често наричат ромите. А те са
между 10 и 12 милиона души – повече от населението на много държави
от ЕС. И въпреки това тяхната история често остава извън полезрението
ни. Ромският език продължава да звучи от Балканите до Балтийско море,
а богатото културно наследство от музика и танци, разказвачески
традиции и занаяти се е превърнало в неразделна част от наследството
на самата Европа.
В продължение на векове ромите са били подлагани на преследване и
насилствена асимилация. Най-мрачната страница от тази история е
геноцидът над ромите по време на нацизма. Лети у Писку е един от
белезите, които той е оставил. Помним, за да не се повтори никога.
Европейският съюз се стреми да бъде съюз на равенството. И това
равенство трябва да се усеща във всеки дом, от центъра на големите
градове до най-отдалечените квартали. За много роми то все още не е
реалност. Антиромските предразсъдъци и дискриминацията продължават
да бъдат част от ежедневието.
Още от първия си ден като европейски комисар си поставих една проста
цел: пред всеки европеец да има отворена врата и всеки да може да
прекрачи прага ѝ. За много роми тази врата все още е полуотворена.
Интервю за работа, след което никой не се обажда. Жилище, което
внезапно се оказва „вече отдадено“, щом хазаинът чуе името на
кандидат-наемателя. Дете, изпратено в отделна класна стая, преди
някой изобщо да е разбрал на какво е способно. Тези бариери не
оставят видими следи, които можем да заснемем с фотоапарат. Но
последиците от тях могат да бележат целия човешки живот.
ЕС си е поставил ясни цели до 2030 г. в своята Стратегическа рамка за
равенство, приобщаване и участие на ромите: премахване на
дискриминацията и бедността и равен достъп до образование, заетост,
здравеопазване и жилищно настаняване. Тази седмица предстои да
публикуваме третия доклад за напредъка по изпълнението на тези цели.
Напредък има. Все повече ромски деца посещават ясли и детски
градини. Това е важно, защото неравенствата започват още в ранна
възраст и с времето се задълбочават. Добрият старт може да промени
целия живот на едно дете. Повечето цели в областта на заетостта
изглеждат постижими до 2030 г., но напредъкът е неравномерен. В
редица държави ромските деца продължават да учат в отделни класове,
а понякога и в отделни училища. Твърде много семейства все още
живеят в бедност, натъпкани в пренаселени жилища.
Промяната е факт, но темпото ѝ не е достатъчно. Европейската комисия
може да определя посоката и да осигурява финансиране. Но истинската
промяна настъпва, когато един кмет одобри план за жилищно
настаняване или един директор на училище отвори вратата на класната
стая за всички деца.
Най-трудната за преодоляване преграда са предразсъдъците. Преди две
години почти половината европейци са заявили, че биха се чувствали
неудобно, ако имат роми за съседи. Но ромите вече са наши съседи. Те
са наши колеги и съученици, учители, пожарникари… Ромите са част от
Европа. Винаги са били. Въпросът е дали сме готови да премахнем
бариерите, които все още ги спират.
Никой не се ражда с предразсъдъци. И щом ги придобиваме, можем и да
се освободим от тях. Промяната започва с малки стъпки: автобиография,
оценена според качествата на кандидата, нов съсед, посрещнат с усмивка на прага. Ромска майка, настанена в родилното отделение при
същите условия като всяка друга майка. Законите могат да отварят
врати. От всекидневните ни решения зависи дали те ще останат
отворени.
Приобщаването е въпрос на справедливост, но и на разум. То прави
обществата ни по-силни. Ромите могат да имат важен принос към пазара
на труда и трябва да разполагат със същите възможности като всички
останали европейци.
Представете си ромско момиче, което тази есен тръгва на училище и учи
в една класна стая с всички останали деца от своя град. Когато след
години кандидатства за първата си работа, името в автобиографията му
трябва да отваря същите врати, както името на всеки друг кандидат.
Такава Европа дължим на семействата от Лети у Писку. И на всяко дете,
което днес прави първите си стъпки в живота. Защото Европа ще бъде
истински единна едва когато всеки чувства, че е част от нея и че тя е
негов дом.
Ma bisteren.
