След случая „Дебора“ на 26 юни 2023 г. законодателят гласува новите промени в Закона за домашното насилие. Някои от тях влязоха в сила, считано от 01.08.2023 г., други влязоха в сила на 01.01.2024 г. Изминаха близо 8 месеца откакто най-ключовите промени в ЗЗДН влязоха в сила, но къде сме ние?
Успяха ли новите промени да защитят адекватно жертвите, какво се промени за тях, има ли пропуски системата и какви са те през погледа на практиците?
В настоящия обзор ще коментираме промените в Закона за домашното насилие, защо бяха необходими да се случат и успяха ли да защитят ефективно пострадалите лица през погледа на практиката.
Промените в ЗЗДН и къде все още откриваме пропуски в хода на работа с жертвите на домашно насилие:
чл.1, ал. 3 от ЗЗДН гласи „Мерките по ЗЗДН няма да изключват гражданска, административнонаказателна и наказателна отговорност на извършителя.“
Към настоящия момент не е известно насилниците да получават административно наказателна отговорност под каквато и да е форма, а наказателна получават само ако случая касае системност, или ако насилника наруши вече издадената заповед за защита и прокуратурата образува наказателно дело от общ характер. На практика все още няма работеща санкция, която да окаже необходимото превантивно въздействие на насилниците.
чл.2, ал.1 от ЗЗДН „Ще се разшири кръгът на лицата, които ще могат да търсят помощ.“
Това беше една от най-важните и дългоочаквани промени в чл. 2 от ЗЗДН, съгласно който вече: „Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка.“
Тази промяна безспорно окуражи много млади жени да търсят помощ, но изискването да се докаже, че тази връзка е продължила поне 60 дни отново изправи практиците пред поредните предизвикателства. От кой момент се счита, че партньорите са във връзка, от кога започват да текат тези 60 дни и кога точно приключват и др. Има някои предпоставки, които биха могли да се използват като доказателства в процеса, като насилникът да е имал ключове от жилището на жертвата, да е бил вписан в домовата книга, да има вещи в дома на момичето, да има гласни доказателства в тази насока и др., но доколко са приложими и доколко съда ще ги кредитира остава загадка за всеки конкретен казус. Когато едно младо момиче се впусне в една връзка, то не винаги споделя за нея със свои близки, а още по-малко допуска партньора си в жилището си или му дава ключове за него. На практика тази промяна мотивира повече жени да търсят помощ, чрез ЗЗДН, но когато осъзнаят, че нямат никакви доказателства започват да се разколебават и дори да се отказват да водят производство.
чл.10, ал.1 от ЗЗДН „По искане на пострадалото лице държавните и общинските органи, лечебните заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашното насилие, ще бъдат длъжни да оказват пълно съдействие.“
В срок до 24 часа всички сезирани по веригата трябваше да са длъжни да препратят до съответния районен съд молбата за образуване на производство по издаване на заповед за защита, а в случаите, когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то трябваше да може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.
За съжаление обаче тази промяна в закона все още не е приложима навсякъде към настоящия момент.
Когато пострадалото лице посети медицински кабинет, за да му се извърши преглед, в най-добрия случай му се издава амбулаторен лист и съдебномедицинско удостоверение и с това задълженията на медицинското лице приключват.
След това пострадалото лице обикновено бива насочвано към органите на реда, но все още особено в малките населени места органите на реда казват на жените, че това е извън правомощията им, или насочват пострадалото лице към адвокат, който да изготви молба за защита и то да получи Заповед за незабавна защита, или както е известна сред обществото „ограничителна заповед“.
Има случаи в които служители от болницата звънят на национален телефон 112 и подават сигнал за случилото се, но лицето отново не получава защита. Сигналът е отразен в системата и случая приключва.
Това препращане от институция в институция обезверява пострадалото лице и често пъти го подтиква да се откаже и да се върне при насилника с който живее. След нанесения побой в повечето случаи жертвата се прибира в дома на насилника, защото няма къде да отиде, няма наблизо до населеното място Кризисен център или не знае за съществуването на такъв.
Необходимо е да се проведат обучения на служителите, които работят на първа линия. Най-бързо и ефективно би било, ако разполагат с готови бланки на молба и декларация в които да описват основните проблеми и лицето. В някои европейски страни има разработени готови въпросници с които органите на реда боравят и по които много бързо разпитват жертвата на домашно насилие /като например: от кога живеете с вашия партньор, къде живеете, какво се случи на въпросната дата, как се почувствахте, къде беше детето по това време, имало ли е и други актове на насилие до момента, какви са били те и др./, описват случилото се и го подават в Районен съд под формата на готова молба и декларация по чл. 3, ал. 1 от ЗЗДН. По този начин няма да се налага пострадалото лице да търси помощ от институция в институция и да губи ценно време.
чл.5, ал.4 от ЗЗДН „Забрана на всякакъв вид контакт с пострадалия по телефон, имейл, поща, факс и други средства за комуникация.“
Това е ключова промяна, която се прие в ЗЗДН. Практиката показва, че през първите дни и месеци жертвата на домашно насилие е най-уязвима и зависима, а насилникът е най-настоятелен и непримирим. Непрекъснатите телефонни обаждания и съобщения, крият риск от заплахи, манипулации, навяване чувство на вина и др., освен това причиняват силен психически и емоционален стрес на пострадалия от домашно насилие.
За момента няма проблем – щом бъде поискана в 90% от случаите съда я включва в молбата за незабавна защита, но това по никакъв начин не спира насилникът да продължава да звъни на пострадалата, защото няма санкция, или какъвто и да е механизъм, който да го накара да не го прави. В такива случаи жертвата подава сигнал на национален телефон 112, или в най-близкото полицейско управление, но нищо не се случва. Все още това някак се неглижира като проблем от служителите на реда, защото „по никакъв начин не представлявало заплаха за живота и здравето им“. Има и други случаи, при които насилникът се укрива умишлено, за да не му бъде връчена заповедта за незабавна защита, води се „неуведомен“ и по този начин продължава да тормози жертвата, чрез съобщения и телефонни обаждания, без да бъде санкциониран по никакъв начин.
чл. 6б, т.6 от ЗЗДН Предвидено беше да се създаде „Национален съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерски съвет“, който да поддържа национална информационна система, в която ще се съхраняват данни за случаите на домашно насилие, осъществени както на територията на страната, така по отношение на български граждани в чужбина, които са потърсили помощ и подкрепа.
Националният съвет трябваше да си съдейства с органи и организации при оказване на помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие. Взаимодействието да се осъществява на няколко етапа: Жертвата да бъде информирана и насочвана, да се организира защитата ѝ на база оценка на риска, след получаване на защита да ѝ се предоставя възможност за реализиране на пазара на труда.
Тази услуга към настоящия момент все още не е реализирана. Изключително много са случаите, в които срещу насилника са били водени и предишни производства за извършено домашно насилие над партньорки, но те остават неразкривани, поради липсата на тази информация, а тя е от голямо значение, защото ще бъде безспорно доказателство за едно рецидивиращо и опасно поведение, ще спомогне за оценката на риска, което ще се вземе под внимание от съда и ще доведе до по-ефективно постановяване на съдебно решение.
Няма работещ механизъм, по който да се предоставя възможност за реализиране на пазара на труда.
чл. 6е, чл. 6ж от ЗЗДН „Специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа“ на лица, пострадали от домашно насилие и в риск.
Към настоящия момент защита, помощ и подкрепа лицата получават основно в Кризисни центрове, но такива няма в близост до всяко населено място. Някои от Кризисните центрове не работят в събота и неделя или след 17:00ч., а понякога на жертвите им се налага да получат помощ именно в тези дни, или в късните часове на нощта.
Чл 6ж, ал.1 от ЗЗДН „Безплатна юридическа помощ и осигуряване на подслон за жертвите.“
Тази промяна гласеше следното: „Ще има национална телефонна линия за помощ на лица, пострадали от домашно насилие или в риск, освен това на лице, пострадало от домашно насилие ще се предоставят напълно безвъзмездно юридически консултации в специализиран консултативен център за лица, пострадали от домашно насилие и защитено жилище.“
Към настоящият момент защитените жилища на територията на страната са твърде малко с оглед необходимостта от тях и не успяват да осигурят защита за всички пострадали лица.
Освен това безплатната юридическа консултация съвсем не е достатъчна, за да осигури необходимата защита на пострадалото лице. По време на консултацията жертвата разбира своите права, но за да бъде защитена е необходимо да се инициира производство по ЗЗДН, за да може да получи Заповед за незабавна защита. Само така би могло да се гарантира ефективната и навременна защита на пострадалите лица.
Чл 6ж, ал.1 от ЗЗДН „Ще се създадат и специализирани Програми за възстановяване на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център.“
Тази услуга все още не работи, а е крайно необходимо за жертвите на домашно насилие, защото след като получат защита, те трябва да продължат своя житейски път и често пъти точно тук се крие другата опасност. При някои от пострадалите се наблюдава твърде ниска оценка на собствените възможности, тъй като години наред са били в икономическа зависимост от своя насилник или са били жестоко обиждани, унижавани и подценявани. Необходима е психологическа подкрепа, за да успеят, чрез правилна мотивация да разгърнат своя личен потенциал и да се реализират както в личен, така и в професионален план.
Чл 6з от ЗЗДН „Ще се създадат специализирани „Програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева“ и за извършителите на домашно насилие, които включват социално и психологическо консултиране.“
Към настоящият момент тази норма все още не е приложима. Няма изградени центрове в близост до всяко населено място в страната, където да се провеждат тези терапии, което затруднява съдилищата да постановяват тази мярка, тъй като крие риск от неизпълнение, поради независещи от лицето и съда причини.
Тази мярка е всякога необходима, защото за да се спаси едно пострадало лице от насилника, да му се наложат законовите санкции никога не е достатъчно, защото от една страна има твърде голям риск да се пробуди в него още по-голяма агресия, а от друга страна има огромен риск за поредната жертва в неговия живот. Затова е необходимо да се работи задължително и с насилника. Някои от тях имат нужда от психологическа подкрепа, други от по-сериозна психиатрична или медицинска такава. Само по този начин ще се гарантира затварянето на порочния цикъл и възможността за по-здраво и защитено общество.
В чл. 6ж, чл. 7, ал. 3 от ЗЗДН е заложено „жертвите на домашно насилие, които няма да имат финансова възможност да ползват безплатна правна помощ“.
Към настоящия момент тази безплатна помощ се осъществява от Националното бюро за правна помощ. Когато дадено лице потърси помощ от полиция, болнично заведение, административен орган, то бива насочвано към бюрото за правна помощ и получава безплатна консултация от дежурен адвокат.
След това вариантите са следните:
- Лицето наема адвоката, който го е консултирал, или друг такъв, за да му изготви Молбата за незабавна защита и да му води производството пред Районен съд, за което си заплаща определения хонорар. Тук процедурата е стандартна, адвокатът извършва каквото е необходимо и в 99% от случаите лицето получава Заповед за незабавна защита в срок от 24 часа.
- Ако лицето обаче няма възможност да заплати дължимия хонорар, тогава то следва да подаде молба до бюрото за правна помощ и към нея да приложи набор от документи, с които да удостовери, че няма достатъчен доход. За всеки случай тези документи са различни в зависимост от това дали лицето е работещ, безработен, пенсионер и т.н. Тук идва първият неприятен момент за жертвата, че тя трябва да се снабди с тези документи, което я принуждава да ходи по институциите, да заплаща такса понякога, която, макар и минимална, често създава дискомфорт, дори невъзможност да се снабди с така необходимия му документ, а това забавя защитата. За жертвата няма друг вариант освен да отсяда при роднини и приятели или в най-лошия случай да се върне и да нощува при насилника. След като се сдобие с тези документи, те се изпращат в Националното бюро за правна помощ в град София, от където трябва да се произнесат дали лицето отговаря на изискванията и ако това е така, му се назначава служебен защитник. Той от своя страна тепърва започва да пише молбата за защита, което обикновено отнема часове, в зависимост от казуса и състоянието на жертвата и докато пострадалото лице получи заповед за защита, не е ясно колко време ще мине. Не са редки случаите, в които пострадалите лица и юристите се сблъскват с празнични или почивни дни, а в тези дни няма дежурен съдия по граждански дела в съда, който да се произнесе по молбата за защита и да издаде Заповед за защита и това допълнително забавя производството по осъществяване на защита на пострадалото лице.
На практика имаме прекрасна промяна в ЗЗДН, но все още има какво да се помисли върху нея.
Чл. 9, ал.1, т.1 от ЗЗДН „Допълнителна сигурност за молителите при подаване на молбата за защита.“
Когато се сезира съда с производство, молбата трябва да отговаря на определени реквизити като три имена, ЕГН и задължително адрес за призоваване. С новата промяна, която влезе от 01.01.2024 г., лицата могат да избират опция да бъдат призовавани чрез телефон, електронен адрес, телекс, факс или с телеграма. Тази промяна беше крайно наложителна, защото когато молителят избяга от насилника и се установи в друго жилище, изписването на адреса, на който да бъде призован в молбата, криеше всякога риск за него да бъде открит от насилника на новия адрес. С тази промяна се гарантира спазването на пълна конфиденциалност на адреса, на който пострадалото лице пребивава, с което се постига по-висока гаранция за запазването на здравето и живота му.
За съжаление, практиците споделят, че има някои състави, които продължават да изискват от пострадалите лица адреса, на който пребивават, дори той да е в Кризисен център, защото в противен случай имало риск бащата да не знае къде се намират децата му или така той изпадал в невъзможност да ги взима в позволения му режим. Тук обръщаме внимание, че първо, когато жертвата е настанена в Кризисен център, служителите в него уведомяват институциите като полиция и отдел закрила на детето за адреса на пострадалите лица и по никакъв начин тези деца не са укрити от майката, бащата би могъл да се среща с тях, стига да пожелае, било то в защитена среда, например, детски контактен център или по начин, по който съдът окаже на страните. Освен това не е задължително бащата да взима децата от жилището на майката, за да успява ефективно да се изпълнява режима на лични контакти. Има казуси, в които майката предава децата на някакво публично място, което е удобно за двамата родители и по този начин не се нарушават срещите на бащата с децата и същевременно майката запазва в конфиденциалност адреса, на който пребивава.
Чл. 10, ал. 1 и 2 от ЗЗДН „Срокът за подаване на Молба за защита от домашно насилие се удължи до 3 месеца, а срокът няма да се счита за пропуснат, когато молбата до съда е подадена чрез общината, кметството или органите на МВР.“
Това е една от най-важните промени, която бе приета в закона за защита от домашно насилие. Удължаването на срока за подаване на молба за защита на три месеца несъмнено спомогна процеса по организиране на защита на пострадалото лице и доведе до много по-ефективна работа, гарантирайки дълготраен резултат, но все още много от общините, кметствата и органите на реда не са обучени и не извършват тази услуга.
чл. 18, ал. 1 от ЗЗДН „Когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице, районният съд в закрито заседание без призоваване на страните издава заповед за незабавна защита в срок до 24 часа от получаването на молбата.“ Заповедта за незабавна защита подлежи на незабавно изпълнение.
чл. 18, ал. 2 от ЗЗДН Копие от заповедта се изпраща служебно, включително по факс или електронна поща, до районните управления на Министерството на вътрешните работи по настоящия адрес и на установения в хода на производството адрес на извършителя, както и по посочения от пострадалото лице адрес.
Практици алармират, че в повечето случаи продължават да се сблъскват с отказ от служителите на МВР да изпълнят заповедта под претекст, че все още не са я получили от съда на хартиен носител, а това най-често създава неудобството насилникът да бъде изведен от жилището, за да може жертвата да се прибере в него било сама, или с децата си. Това е наложило на места неписана практика юристите да пишат Заявление, в което желаят незабавно привеждане на Заповедта за незабавна защита в изпълнение, като прилагат заверено копие от нея и по този начин успяват да се справят с проблема.
Чл 15, ал.1 от ЗЗДН „В заседанието за разглеждане на молбата съдът не приканва страните към спогодба и не ги напътва към медиация.“
Тази норма към настоящия момент все още не се прилага от всички съдии. Масово страните са напътствани да направят компромиси и взаимни отстъпки, които в повечето случаи касаят пострадалото лице, а именно предлага му се да ревизира петитума в иска си, в частта касаеща децата, за да могат да се виждат с бащата и да не се прекъсва връзката с тях, а това не само че оказва натиск върху жертвата, защото ако откаже, ще бъде възприета като „отчуждаващ родител, некапацитетен родител и др“, но и крие своите рискове, защото пострадалото лице няма трезва преценка относно оценката на риска. Точно поради тази причина законодателят е отхвърлил идеята за спогодба и медиация в тези производства, защото страните не са равнопоставени.
Съдът е този, който може най-адекватно да прецени оценката на риска, като за целта вече има правомощия и сам да събира доказателства, да ползва източници и специалисти, за да си набави необходимата му информация и ако прецени, че няма риск за децата, да ревизира своето Определение в частта, касаеща децата, или за която счете, че е отпаднала като необходимост.
чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН „При разглеждане на делото и постановяване на решението съдът взема предвид и актовете на насилие, извършени преди тримесечния срок, предвиден в чл. 10, ал. 1, ако има доказателства за тях, с цел индивидуализация на мерките за защита по чл. 5, ал. 1.“
Масово съдебните състави продължават да прекратяват производството в частта, която не попада в тримесечния срок, не взима под внимание предишните актове на извършено насилие, не кредитира представените доказателства и по този начин лишава жертвата от правото на справедлив процес. В международното и европейското право отдавна е заложена тази мярка, вече е заложена и в националното ни законодателство и трябва да се взима в предвид, защото домашното насилие представлява процес и затова следва да се изследва историята назад във времето. Необходимо да се отчетат всички извършени актове на насилие, за да може да се изследва в дълбочина поведението на насилника и да се направи правилна оценка на риска.
Автор: адв. Анелия Йончева, юридически консултант на Българска платформа – Европейско женско лоби
Този обзор е направен с финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора (ите) и не отразяват непременно тези на Българския фонд за жените, Европейския съюз или Европейската изпълнителна агенция за образование и култура. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕИАОК могат да бъдат държани отговорни за тях.
