В българското трудово и осигурително законодателство майчинството е специален период, който защитава трудовите и социалните права на жената и детето. В рамките на този период майката има право на отпуск и парично обезщетение от държавното обществено осигуряване. Въпреки това, често възниква въпросът: възможно ли е сключването на втори трудов договор по време на ползване на отпуск за отглеждане на дете и получаване на обезщетение за майчинство?
Отговорът на този въпрос е нееднозначен, но в общия случай – вторият трудов договор не може да бъде сключен без последици за майчинските права, ако майката получава обезщетение от НОИ.
Съгласно Кодекса на труда (КТ) и Кодекса за социално осигуряване (КСО), отпускът по майчинство и отпускът за отглеждане на дете до 2-годишна възраст се придружават от парично обезщетение, което се изплаща от НОИ. Това обезщетение е предназначено да компенсира дохода, който майката губи поради невъзможността да упражнява трудова дейност в този период.
Съгласно чл. 53, ал. 5 от КСО, правото на обезщетение за отглеждане на дете се губи, ако лицето започне работа на трудов договор (независимо дали основен или допълнителен), регистрира се като самоосигуряващо се лице или започне да получава друг доход, който е несъвместим с целта на обезщетението.
Съгласно чл. 111 от Кодекса на труда „работничката или служителката може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за нея работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение.“ Това беше допустимо след 135-тия ден на майчинството, тоест за периода, в който няма издадени актове от здравни органи. По това ново правоотношение не се ползва обезщетение от лицето, а обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща в пълен размер от работодателя, който е разрешил този отпуск.
От 1 юли 2025 г. влизат в сила промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), които ще ограничат възможността за получаване на пълно обезщетение за майчинство при работа по втори трудов договор. Тези изменения са част от проектобюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Целта е да се пресекат опитите да се сключва допълнителен договор и да се получава едновременно заплата и пълно обезщетение.
От НОИ обясняват в мотивите си към бюджета, че тези отпуски са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да полагат грижи за децата до навършване на определена възраст в семейна среда.
Според новите разпоредби, родителите, които ползват отпуск за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, за осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата, няма да получават пълно обезщетение, ако работят по втори трудов договор при същия или друг работодател. Това включва и договори за управление. Целта на промените е да се предотвратят случаи, в които майки или бащи получават както заплата, така и пълно обезщетение за майчинство, без да полагат грижи за детето си, което е основната цел на тези отпуски и обезщетения.
Какво означава това на практика?
- Ако майката започне работа по втори трудов договор, тя трябва да уведоми НОИ, че вече не отговаря на условията за получаване на обезщетение.
- Това означава, че ще загуби правото си на майчинство (обезщетение от НОИ), дори ако първият трудов договор остане активен, но тя не работи по него.
- Възможно е обаче майката да прекъсне отпуска за отглеждане на дете, да се върне на работа (по първия или нов трудов договор), и в този случай обезщетението спира, но тя получава заплата.
Има няколко алтернативи, при които може да се извършва дейност по време на майчинство, без да се губи обезщетението:
- Работа без трудов договор (примерно граждански договор) – възможна е, но само ако доходите не надвишават определени прагове и се декларират. При системност и регулярност обаче НОИ може да счете, че има трудово правоотношение, което води до прекратяване на обезщетението.
- Предоставяне на отпуска на бащата или друг роднина – в този случай майката може да започне работа, а другото лице получава обезщетението.
- Доброволчество или неплатена дейност – не носи рискове, но не трябва да се извършва с търговска цел или срещу заплащане.
Много от жените упражняващи свободна професия /адвокати, психолози, психиатри, зъболекари и др./ имат огромен месечен разход който продължава да тече въпреки, че са в майчинство като наем на офис, ток, режийни, интернет, счетоводител, дори заплащат здравни осигуровки. Или на практика за да запазят своето работно място за времето докато са в майчинство те са длъжни да покриват този немалък разход без да имат право получават доход, което не само утежнява финансовото им положение по време на майчинство, но и е изключително дискриминиращо.
Съгласно Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки „закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки не следва да се отразява неблагоприятно на положението на жените на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране намъжете и жените“.
Автор: адв. Анелия Йончева
Тази статия се финансира от проекта PROTEUS на Трансатлантическата фондация, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
