Остава точно 1 година, докато Директива (ЕС) 2024/1385 относно борбата с насилието над жени и домашното насилие влезе в сила и България е изправена пред сериозни предизвикателства при транспонирането ѝ. Това без съмнение води до съществени пропуски в защитата на жените и жертвите на домашно насилие, показва анализът на Българска платформа към Европейско женско лоби, с който експерти картографираха и сравниха българското законодателство с разпоредбите в Директивата и оцениха готовността ни да приложим на практика най-високите стандарти за защита на жени и момичета от насилие.
Основните идентифицирани проблеми включват:
- Липса на ключови дефиниции – отсъстват определения за основни понятия като „насилие над жени“ и „жертва“.
- Непълна криминализация на всички форми на насилие – в това число кибернасилието, което е ежедневие за хиляди жени. Напомняме, че в началото на 2026 година в България бе разкрита серия от скандални случаи, в които жени са заснемани и разпространявани без тяхно съгласие, докато са на козметична процедура или лекар. Този случай без съмнение постави кибернасилието на дневен ред и в България.
- Недостатъчни механизми за защита и подкрепа на преживелите насилие – докато се акцентира на наказанията за извършителите, се пренебрегва важният момент на превенцията, защитата и подкрепата за хората, преживели насилие.
- Слаба институционална координация и липса на проактивен подход – за пореден път насилието над жени и момичета в България изглежда не е приоритет за българската държава и правителството ни.
Тези пропуски водят до реален риск за живота и сигурността на жените и момичетата и са необходими спешни законодателни и институционални мерки, включително въвеждане на липсващи дефиниции, криминализиране на нови форми на насилие, гарантиране на достъп до правосъдие и създаване на ефективни механизми за защита.
“Всяко по-нататъшно отлагане (на транспонирането на Директивата) би означавало съзнателно допускане на продължаващи нарушения на правата на жените и момичетата. Ето защо транспонирането не може да бъде третирано като техническо упражнение, а като спешен политически ангажимент, изискващ ясна отговорност, институционална координация и измерими резултати. Липсата на действия следва да бъде разглеждана като политическа безотговорност.”, заяви Илиана Балабанова, Председател на Българска платформа към Европейско женско лоби.
Подготвеният от Българска платформа – Европейско женско лоби анализ има за цел да подпомогне процеса на вземане на информирани решения, като посочи липсите и предостави конкретни препоръки за законодателни промени и институционални действия, необходими за пълното и ефективно транспониране на Директивата в България.
С финансовата подкрепа на Български фонд за жените и Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на БФЖ, ЕС, Генералната дирекция „Правосъдие и потребители“ на Европейската комисия или на ЕК. Нито БФЖ, нито ЕС, нито ЕК и нейните структури могат да бъдат държани отговорни за тях.
