Българската платформа към Европейско женско лоби (ЕЖЛ) изразява сериозна загриженост във връзка със случая на незаконно заснемане на разсъблечена жена по време на козметични процедури в салон в град Бургас. Последвалото разпространение на видеозаписите в сайтове с порнографско съдържание е брутален пример за онлайн насилие над жени. Фактът, че видеото е гледано от десетки хиляди потребители, показва мащаба на вредата и дълбокото посегателство върху личното достойнство, неприкосновеността и сигурността.
Този случай не следва да бъде разглеждан като изолиран инцидент, а като част от все по-разрастващо се онлайн насилие, което придобива мащабите на пандемия. Въпреки сериозните последици за жертвите, този тип насилие продължава да бъде подценяван, а защитата – недостатъчна.
В България, за разлика от други държави членки на Европейския съюз като Италия и Франция, не всички форми на онлайн насилие са ясно дефинирани и криминализирани. Това води до сериозни пропуски в превенцията, наказателното преследване и подкрепата за пострадалите, като същевременно създава усещане за безнаказаност.
През 2024 г. Европейската комисия прие Директивата за борба с насилието над жени, която задължава държавите членки да въведат в националното си законодателство конкретни престъпления, извършвани в онлайн среда. Сред тях са разпространението на интимни изображения и видеа без съгласие, киберпреследването, кибертормозът, както и подбуждането към омраза или насилие, основано на пола. Част от тези деяния вече са инкриминирани в българското законодателство, но други продължават да остават извън него.
Въпреки че през февруари миналата година Министерството на правосъдието сформира работна група за подготовка на необходимите законодателни промени, към момента липсват конкретни предложения за изменения в закона. Това забавяне има реални последици и се отразява пряко върху живота, сигурността и правата на жените.
Онлайн насилието има широк обхват, бързо разпространение и трудно проследим произход, което значително усложнява контрола върху съдържанието, циркулиращо в дигиталната среда. Анонимността, която виртуалното пространство позволява, често води до безнаказаност. Извършителите могат да бъдат партньори – настоящи или бивши – хора от семейството или приятелския кръг, както и напълно непознати. Последствията обаче са също толкова тежки, колкото и при насилието офлайн: жертвите се самоизолират, губят достъп до образование и професионално развитие, а в най-тежките случаи стигат и до опити за самоубийство.
От Българска платформа към ЕЖЛ изразяваме дълбоко притеснение, че подобни скандални случаи са част от ежедневието ни. Това ще остане така, докато не бъде осигурена пълна и ефективна правна защита срещу всички форми на онлайн насилие и докато обществото ни не развие необходимата чувствителност към тези посегателства като към тежки нарушения на човешките права, а не като „частен проблем“ или сензация.
