На 29 и 30 април в град Бяла (Варна) Българската платформа – ЕЖЛ проведе конференция на тема „Жени и климатични изменения“ с подкрепата на Сдружение „За Земята“ чрез проект на GreenPeace.
В събитието се включиха представители на граждански организации и граждани. Те участваха активно в програмните панели и живо се вълнуваха от представените данни и информация. Събитието откри Илиана Балабанова, Председател на Българската платформа към Европейско женско лоби, която бе и модератор на срещата. Участниците приветства и представител на Община Бяла.
Последва първият панел с гост д-р ЗорницаСпасова, гл. ас. в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) към Министерство на здравеопазването. Тя представи темата „Климатични промени и здраве“. Д-р Спасова представи актуални данни за света, Европа и България по отношение на измененията на климата. Бяха изяснени ключови взаимовръзки и срокове за случване на измененията, с които трябва да се съобразим и да вземем мерки. Панелистката обясни връзката между климатичните промени и човешкото здраве с акцент върху уязвимите групи, към които попадат и жените (бременни, кърмачки, по-възрастни). Д-р Спасова представи и факти от задълженията на жените по света (да доставят вода, да готвят и др.), които ги поставят в по-рисково състояние спрямо мъжете по отношение на климатичните изменения. Оказва се, че жените бежанци по климатични причини са повече от мъжете.
Разгледана бе и темата за горещите вълни през летните дни и как да се адаптираме и пазим в опасно горещото време.
Панелът приключи с оживена дискусия и споделяне на личните мерки и дейности, които участниците в конференцията предприемат по отношение на опазване на околната среда и намаляване на човешкия отпечатък върху природата.
Първата част от втория панел стартира с Лаура Албу, Президент на Румънско женско лоби и изп. директор на „Център за медиация и комуникация“, Румъния и колегата ѝ Дина Лоджин.
Те представиха нуждата и начините жените да имат място и глас в управленските политики. По-специално те обърнаха внимание на решенията и изпълнението на приети европейски и местни директиви по отношение на околната среда и климатичните промени. Посочиха някои механизми за активиране на гражданите и се застъпиха за по-активно включване на жените в управлението и политиката. Те направиха мост чрез посочване на примери как и какви знания и умения (отглеждане на зеленчуци и агри култури, грижа за почвата, употреба и стопанисване на устойчиви и алтернативни източници на вода и електричество) липсват на съвременните граждани, а биха се оказали ключови за следващите несигурни от политическа и климатична гледна точка.
Интересни наблюдения и перспективи към гражданското участие на местното население в Латинска Америка в политиката представи Деян Колев от Център за междуетнически диалог и толерантност „Амалипе“. Той сподели преките си наблюдения от посещение в Боливия, където жените от коренното население участват в протести, демонстрации и застъпничество за права и достъпност на всички граждани.
Втората част от панела се случи онлайн, но това не попречи на интерактивността на срещата. Поради непредвидени обстоятелства д-р Милена Статева, социолог, психолог и процесенконсултант, автор от екипа на Климатека, основател на сдружение „Орион – Грижа за Лидери и Авторитети“ се включи от дома си, като провокира участниците заедно да сътворят приказка. По този нетрадиционен за конференция начин тя започна своето представяне на феминисткия подход към околната среда и климата като алтернативна рамка и подход на живеене, мислене, правене и участие. Феминисткият подход включва различни гледни точки, предполага повече грижа и разбиране към различния ефект върху на различните групи по един и същ проблем. Ознавача повече емпатия и готовност за подкрепа. Освен това д-р Статева представи резултатите от проведена анкета на ОрионГрид, платформа за граждански права и активизъм по проект „Разкриване“, финансиран от Европейската климатична фондация. Статистиката показва, че хората имат готовност за нов подход към климатичните промени, чийто основен носител са жените, които са и по-големият дял на попълнилите анкетата.
В края на този панел отново дискусията беше оживена и обнадеждаваща за готовността на участниците да се включват все по-активно в образователни, информационни и практически акции по опазване на околната среда.
