Видовете домашно насилие са много. Формите му най-различни. Кога се разпознаваме като жертва? Кога е настъпил момента на нетърпимост? Кога точно приключва всичко? Всеки казус е индивидуален и специален! Важна е първата стъпка и желанието за промяна!
Ще ви представим един казус за силния дух и несломимата воля, водени от чувството на нетърпимост и желанието за промяна на една жена. Ще я наречем условно „Г “не защото го свързваме по някакъв начин с нейното име, а защото тя е героя с главно „Г“ в нашата история.
Пострадалата „Г“ беше търпяла 14 години жестоко физическо и психическо насилие. Животът й бил изпълнен с ежедневни скандал, жесток побой, безпочвена ревност, ограничение на контактите с близки и приятели. Личен живот отдавна нямала. Малолетното й дете ставало свидетел на всичко. Тя търпяла и вярвала… в промяната, в чудото, в утрешния ден. Сама, в непознат град, без роднини и приятели. Съпругът ѝ бил властен и икономически силен, известен в целия град, той и семейството му. Всички опити да потърси помощ и защита през годините се оказали безуспешни.
По време на последния жесток побой над нея мислила, че това е краят, но по чудо оцеляла, избягала с рани по тялото и лицето, но без детето си, защото знаела, че по-скоро ще настъпи фатален край, но няма да ѝ го дадат. Дни наред търсила помощ… и накрая я намерила.
Първото нещо, което трябваше да направим бе да защитим “Г“ и да ѝ осигурим подслон и храна. Същевременно започнахме да работим, за да защитим детето и да го вземем при майката. Всички институции отказваха без производство.
Входирахме молба за незабавна защита за „Г“ и нейното малолетно дете в 4:50 ч. в сряда. В четвъртък наобяд имахме Заповед за незабавна защита. На насилника беше забранено да доближава майката и детето си. Местоживеенето на детето беше определено при майката. Тя ликуваше и плачеше от щастие. Изпитанията не спираха тук, трябваше да организираме идването на детето от дома на бащата при майката от едно населено място в друго. Имахме пред себе си петък и поредица от празнични дни, а беше четвъртък следобед. За два часа трябваше да се проведат множество разговори, да се изпратят имейли, да се изискат разрешения за настаняване на детето, да му се осигури храна и подслон, да се получат, да се организира транспорт, придружител на майката, трябваше да се организира полицейски екип, който да ни очаква и представители на отдел закрила на детето и др. За щастие всички органи оказаха съдействие. С помощта на полицията и социалните служители успяхме да вземем детето и то беше с майка си. Битката не свърши тук.
Насилникът не спираше да пише съобщения и да се обажда от всевъзможни номера на пострадалата. Първо бяха телефонни обаждания, заплахи, манипулации, после последваха щедри обещания. „Г“ падаше духом множество пъти, страхуваше се от провал, най-големият ѝ страх беше да не ѝ вземат детето. До жертвите бяха неотлъчно психолог и детски психолог. Тяхната работа в този момент беше ключова, защото всеки път щом „Г“ се предадеше, ние я подкрепяхме. За щастие тя устоя на всичко.
След няколко дни „Г“ имаше личен лекар, след няколко седмици детето бе записано на детска градина и намери приятели, след месец тя намери работа и беше финансово независима, и се установи в града, в който я защитихме. След два месеца спечелихме окончателно делото за домашно насилие.
След още един месец последва делото за родителски права. На „Г“ бяха предоставени родителските права, детето беше определено да живее при своята майка. Бащата беше осъден да заплаща месечна издръжка. „Г“ и детето ѝ бяха спокойни и щастливи. Но най-големият ѝ успех беше, че тя най-накрая повярва в себе си и възможностите си!
Днес тя се чувства силна и уверена. Живее пълноценно и щастливо. Казва, че града е хубав и има много възможности. Благодарна е и иска да отправи послание до повече жени и момичета!
Споделяме този казус, защото той е пример за това, че в битката с домашното насилие не е достатъчно само да се изготви Молбата за незабавна защита. Необходимо е взаимодействие и кординация между множество институции. Само когато те действат като една добре „смазана машина“, тогава можем да постигнем траен положителен резултат. Нужен е и закон, който да дава възможности на жените да потърсят защита и същевременно право на институциите да им я осигурят.
„Г“ беше изгубила 14 години в търсене на помощ, ако тогава законът беше приет с настоящите промени, то още след първия нанесен побой щеше да е сигнализирано от съответната институция и тя щеше да бъде защитена.
Следващата вече приета важна промяна в Закона за защита от домашното насилие е удължаването на срока за подаване на молба за защита от домашно насилие на 3 месеца. Досега действащият закон даваше възможност на жените да подават молби в срок до 1 месец от извършването на акта на домашно насилие, но това е твърде кратък срок. Често пъти жертвите се лутат от институция в институция, от кантора в кантора, търсейки защита и както се беше случило при „Г“, се наложи да пишем и подготвяме делото близо седем часа без почивка, за да спазим срока. Това се оказа сериозно предизвикателство както за жертвата, така и за адвоката, поел защитата. Входирахме молбата в 4:50ч.
Другата ключова промяна е забраната за всякакъв контакт с пострадалия. Тази промяна щеше да ни спести много. В първите дни жертвите са най-уязвими, а насилниците най-настоятелни. Това е момента в който често пъти „губим жертвата“ и тя се връща обратно при насилника. „Г“ беше подложена на непрестанни телефонни обаждания, заплахи и манипулации, това ѝ причини допълнителен психически и емоционален стрес. Тя чувстваше, че „губи почва под краката си“. С тази промяна ще може да се работи много по-адекватно и ефективно с пострадалия.
В примера на „Г“ илюстрирахме част от работата, която е необходима за ефективна защита на пострадало лице. Всеки казус е строго индивидуален. Всяка жертва се нуждае от личен подход и внимание. Затова промените в ЗЗДН са важни, защото всяка от тях ще допринесе по свой начин за пострадалите от домашно насилие. Темата е безкрайно дълга и никога не бихме могли да я изчерпим, винаги ще има какво още да се желае, но винаги е важна първата стъпка, защото тя води към промяната!
Бъди щастлива “Г.”!
Благодарим ти за доверието!
Адв. Анелия Йончева
