РАВНОПОСТАВЕНОСТ МЕЖДУ ПОЛОВЕТЕ В БЪЛГАРИЯ. ПРОБЛЕМЪТ С ПОЛОВО БАЗИРАНОТО НАСИЛИЕ. ФЕНОМЕНЪТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ.

Според Европейския институт за равенство между половете (EIGE), който представлява агенция за равнопоставеност на половете в рамките на Европейския съюз:

1. Равенството между половете не означава жените и мъжете да са еднакви, а правата, отговорностите и възможностите на жените и мъжете да не зависят от това дали са жени или мъже. Равнопоставеността на половете предполага, че се отчитат интересите, нуждите и приоритетите и на жените, и на мъжете. Равенството между половете не е въпрос, засягащ само жените, а следва да засяга и да ангажира и мъжете. Равенството между жените и мъжете се счита както за въпрос, свързан със защитата на правата на човека, така и за  предпоставка и показател за устойчиво развитие на държавите и обществата.
2. Насилие, което е насочено срещу дадено лице, поради неговия пол, или което засяга непропорционално лица от определен пол, се разглежда като насилие, основано на пола.
3. Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

Въпросите за постигането на равнопоставеност на половете, насилието, основано на пола и домашното насилие в България са неразривно свързани и повдигат много питания относно това дали държавата ни прави достатъчно, за да осигури равни възможности на жените и мъжете да участват активно в икономическия, политическия, социалния и културния живот на страната; дали защитава лицата, пострадали от насилие, основано на пола; дали осигурява защита на всички пострадали от домашно насилие.

Настоящият труд има за цел да направи кратък преглед на националното законодателство в областта на: 1. Постигането на равнопоставеност между половете; 2. Насилието, основано на пола, и 3. Домашното насилие, като посочи както позитивите, така и негативите на действащото законодателство.

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ

До приемането на Закона за защита от дискриминация през 2004 година, в правната система на България нямаше изрична уредба на актовете на дискриминация, оказването на помощ на лица, чиито права са засегнати и правни механизми за преодоляване на този проблем. Тази материя се е уреждала от други закони като Конституцията на Република България (чл.6, ал. 1 и 2 от КРБ) и Кодекса на труда (чл. 8, ал.3 от КТ).

Законът за защита от дискриминацията поставя акцент върху  правото на равенство пред закона, в даването на равна възможности за участие в обществения живот на всеки гражданин, коментира въпросите за равното заплащане, равнопоставеността по отношение на трудовата заетост, бременните жени и тежестта на доказване в тези специфични производства, като въвежда система от санкции и предвижда ефективна защита срещу формите на дискриминация. (чл. 2 от Закона) Създава се Комисия, която в качеството си на независим орган, се отчита пред Народното събрание и отговаря на изискванията на правото на Европейския Съюз по въпросите за установяване на нарушения и налагане на санкции.  Комисията за защита от дискриминация може да приложи мерки за административна принуда, да даде задължителни предписания и да постанови предотвратяване и преустановяване на нарушението, възстановяване на първоначалното положение и други, уредени в чл. 47 от ЗЗДискр.

Дискриминацията по признак „пол“ е забранена от закона. Той изисква жените да имат същите възможности като мъжете да участват в икономическия, политическия, социалния и културен живот на страната.

Половата дискриминация (известна още и като сексизъм) е комплекс от предразсъдъци и проява на дискриминация и/или омраза към хората, насочена в зависимост от техният пол, но терминът може да се отнася и до принципното разделение на хората по този признак.

Според сексистките представи и предубеждения между половете има базови различия, които предопределят различна социална роля, различна сексуална свобода и различен правен статут за мъжете и жените. Тези теории могат да се отнасят до редица вярвания или модели на мислене:

• убеждението, че единият пол е по-висш от другия;
• стереотипизиране на понятието за мъжественост (полова роля) за мъжете (пол) и стереотипизиране на понятието за женственост (полова роля) при жените (пол).
• отношения като мизогинията (женомразство) и мизандрията (мъжемразство);

ЗАКОН ЗА РАВЕНОПОСТАВЕНОСТ НА ЖЕНИТЕ И МЪЖЕТЕ

Равенството между половете е основен принцип за достигането на икономически, социален, културен и политически напредък в развитието на съвременото общество, тъй като засяга всички житейски области. Равноправието между мъжете и жените е пряк израз на демокрация и е предпоставка за пълноценно упражняване на човешките права. Борбата за равни права и възможности по отношение на жените е относително подценена в българското общество и доказателство за това е закъснялата реакция на българския законодател, който, въпреки направените многобройни международни, европейски и национални препоръки за приемане на изрично законодателство в тази област, едва през 2016 г.  приема Закона за равнопоставеност на жените и мъжете, с който да се гарантира равен достъп на двата пола до всички сфери на обществения живот и да се елиминират ограниченията на социалните роли на мъжете и жените (чл. 1, ал. 2 от ЗРЖМ). На базата на закона е разработена Национална стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете с времева рамка 2021 – 2030 година. Тя работи в пет приоритетни области:

Приоритетна област 1: Равнопоставеност на жените и мъжете на пазара на труда и равна степен на икономическа независимост;

Приоритетна област 2: Намаляване на разликите по пол в заплащането и доходите;

Приоритетна област 3: Насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете в процесите на вземане на решение;

Приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите; Приоритетна област 5: Преодоляване на стереотипите по пол в различни сфери на обществения живот и на сексизма.

В изпълнение на Националната стратегия, на всеки две години се приема Национален план за действие за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете. Така конструираният национален механизъм обаче до момента не е довел до подобряване на равнопоставеността на половете. Липсата на специализиран орган, който адекватно да следи за изпълнение на задачите, поставени от законодателството и да подпомага достигането до равноправие, както и минималното финансиране, което изцяло зависи от държавните и общинските бюджети, водят не до преодоляване на проблема, а до още по-сериозното му задълбочаване. Особено в някои от посочените приоритетни области.

Относно Приоритетна област 4: Борба с насилието и защита и подкрепа на жертвите, следва да се каже, че през 2019 г. Специалният докладчик на ООН по въпросите на насилието над жени – Дубравка Симонович, изрази своето притеснение от ситуацията в страната ни, дължащо се на ниската чувствителност и дори безразличие от страна на обществото към насилието над жени. Тя заключи, че въпреки работата на институциите все още има значителни пропуски по отношения броя и капацитета на кризисните центрове в страната; ниска е осведомеността на жертвите относно преодоляване на проблема и защитата, която биха могли да получат, като очерта нуждата да се работи по-активно върху законодателна рамка в България, която не отговаря на международните стандарти и има редица липси.

В българското законодателство, например, не съществува общоприет термин и няма правна уредба на полово базираното насилие, известно като ,,насилие, основано на пола“, ,,насилие над жени“, ,,насилие срещу жени, основано на пола“. На този етап, то се регламентира изцяло от международното и европейско право чрез прилагането на законодателството на Организацията на Обединените Нации, Съвета на Европа и Европейския съюз. Единственият правен акт, който може да бъде посочен като уреждащ една от формите на насилието, основано на пола, е Законът за защита от домашно насилие. Тази липса е пример за ниската чувствителност по темата за насилието над жени и престъпленията срещу лица в близки/интимни отношения. 

ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ

През 2005 г. за пръв път България приема специализиран закон за защита срещу домашното насилие, който има за цел да уреди правата на пострадалите лица, като им предостави необходимите мерки и средства за осигуряване на ефективна защита. Приемането на Закона беше важна стъпка с оглед осигуряването на навременна и адекватна закрила на жертвите, тъй като липсваше специализирано гражданско законодателство за защита от домашно насилие, а предвидените към онзи момент състави на престъпления и наказанията за тях, определени в Наказателния кодекс, не осигуряваха, на практика, никаква защита от домашно насилие.

Правната уредба за борба с домашното насилие беше изцяло нова и страдаше от редица липси, което водеше до изоставане на предвидените мерки и механизмите в нея спрямо международните стандарти. Допускането на съществени пропуски в прилагането на новото законодателство доведе до неефективна закрила и помощ на пострадалите и често нарушаваше основните им човешки права, гарантирани както в българското, така и в международното законодателство. В последните няколко години зачестиха случаите на домашно насилие. Липсата на навременна интервенция и координиран подход водеше до тежък рецидив на насилието. Жертвите на домашно насилие често ставаха обект на ревиктимизация, което от своя страна водеше до висок риск както за здравето, така и за живота им. С цел да бъде усъвършенствана нормативната база и да бъдат отстранени слабостите на съществуващото законодателство,  беше необходимо изменение на Закона за защита от домашно насилие. В периода от 2005 година до настоящия момент ЗЗДН е изменян и допълван многократно. Последната законодателна промяна е от месец август 2023 година.

В чл. 2, ал.1 от Закона се урежда легалното значение на понятието домашно насилие и формите, под които лицата могат да се сблъскат с него.

Основната цел на ЗЗДН е осигуряване на незабавна защита на пострадалото лице, подало молба за издаване на заповед за защита, когато има данни за пряка и непосредствена опасност за молителя. Тази заповед е необжалваема и има действие до издаването на съдебния акт по осигуряване на защита, или съответно  – отказа на съда да издаде такава заповед (чл. 18 и чл. 19 от ЗЗДН). 

Чл. 5 от Закона съдържа списък на мерките за защита, които съдът може да наложи, за да защити жертвите на насилие, като същите бяха допълнени и прецизирани през 2023 година: 

• Задължаване на извършителя да се въздържа от домашно насилие;
• Отстраняване от съвместно обитаваното жилище;
• Забрана да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата, местата за социални контакти и отдих
• Забрана на извършителя да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация
• Временно определяне на местоживеенето на детето при пострадалия родител
• Задължаване на извършителя да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева
• Насочване на пострадалото лице към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа за възстановяване
• Съдът извършва задължителна преценка за налагане на мерките, в случаите засягащи деца и може да постанови като защитна мярка режимът за лични отношения с родителя, извършил домашно насилие, определен по Семейния Кодекс, да се осъществява в защитена среда, под надзор на психолог и социален работник.
• Срок на мерките: от 3-18 месеца, при приспадане на срока на действие на мерките при издадена Заповед за незабавна защита.

Друга промяна от 2023 година обхваща чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН относно срока за подаване на молба за защита от домашно насилие, който беше удължен от един на три месеца. Това дава възможност на пострадалите да преодолеят първоначалния шок от това, че са станали жертва на насилие и им помага да осъзнаят важността да упражнят своите права и да потърсят  полагащата им се защита. В случаи, при които за пострадалото лице е било обективно невъзможно да спази общия 3- месечен срок за подаване на молба за защита от домашно насилие, му се дава възможност да го направи до 6 месеца от извършване на акта на насилие.

С промените в Закона за защита от домашното насилие се улесни процедурата, по която пострадалите лица имат възможност да потърсят помощ и да получат адекватна съдебна защита, без да се налага лично подаване на молба до съответния районен съд. При направено искане от страна на пострадалия, държавни, общински органи, лечебни заведения и юридическите лица, които осъществяват дейност по превенция и защита от домашно насилие, са длъжни в срок от 24 часа да препратят молба за образуване на производство по издаване на заповед за защита от съда.

Домашното насилие не се затваря само в рамките на брака между мъж и жена. Всеки би могъл да се превърне в жертва било то на своя интимен партньор, друг член от семейството, бивш партньор или друго лице. С изменението на чл. 3 от Закона, законодателят разшири кръга на лицата, които могат да потърсят закрила от домашно насилие. Включената в ал. 2 промяна, с която се въведе понятието за т.нар. интимна връзка, е от съществено значение. Интимната връзка е широко понятие, което предполага, че между лицата има възникнали доброволни лични отношения, независимо от това дали споделят общо домакинство. Дефиницията за „интимна връзка“ е определена нормативно в Допълнителните разпоредби на ЗЗДН. В съвременното общество се наблюдава все по-често тенденция за отричане на институцията ,,брак“ и хората, които са жертви на домашно насилие, но се намират в подобни отношения с насилника, заслужават равностойна защита.

Характерна черта за насилниците е, че те постоянно искат да държат жертвата си под контрол, като прибягват до практики като следене, неспирни телефонни обаждания, тормоз в социалните мрежи и други средства за масова комуникация. Затова, в чл. 5, ал.1, т. 4 на изменения закон се въвежда като нова мярка за защита да бъде наложена забрана на насилника за осъществяване на всякакъв контакт с пострадалия, независимо от средствата на комуникация. 

Домашното насилие оказва вредоносен ефект не само върху преките му жертви, но и върху децата в семейството/двойката, дори те да не са пряк обект на насилие. То може да има сериозно отражение върху тяхното психическо, емоционално и ментално здраве, социално и образователно развитие, проблеми в училищната среда и дори да доведе до физически проблеми, в резултат от силно преживян стрес. С новите промени, специализирани услуги за помощ и защита ще бъдат предоставени не само на пряко пострадалите от актове на насилие деца. Съгласно изменения чл. 5, ал. 4 на ЗЗДН, съдът може да постанови като защитна мярка режимът на лични отношения между детето и родителя, извършител на домашно насилие, да се осъществява за срока по заповедта, в защитена среда, предоставена в специализирана услуга по ЗЗДН или осигурена от доставчик на социална услуга по настоящия адрес на детето или по местопребиваването му, под надзор на психолог или социален работник.  

Следващата промяна засяга нуждата от оценка на риска за живота и здравето на пострадалите от домашно насилие лица. Съдът ще следва да вземе предвид оценката на риска, извършена от специалисти, които да му дадат отговор на въпроса какъв е риска за живота и здравето на лицата, жертви на домашно насилие – ниска, средна или висока – и въз основа на тази оценка ще следва да преценява дали да издаде заповед за незабавна защита от домашно насилие, с какви мерки за защита, както и впоследствие да реши делата като прецени за какъв срок кои от мерките за защита следва да наложи. Методиката за извършване на оценка на риска е посочена в Правилника за прилагане на ЗЗДН.

Домашното насилие често е свързано и с икономическа злоупотреба, която може да включва упражняване на контрол върху доходите, разходите, банковите сметки и ограничаване на личните финанси на партньора. Този тип злоупотреба е форма на принудително и контролиращо поведение, което има за цел да ограничи жертвата и да я направи напълно зависима от своя партньор. С нова разпоредба в Закона за правната помощ беше предвидено в производствата по Закона за защита от домашното насилие, лица, които нямат възможност да използват притежаваното си имущество или нямат финансова възможност да се защитят, по преценка на съда да разполагат с безплатна юридическа помощ.

Освен това, ЗЗДН предвижда Програми за превенция и специализирани услуги за защита от домашно насилие:

• Държавата следва да създаде условия за провеждане на посочените програми
• Предвиждат се обучения на органите на изпълнителната и съдебната власт, местното самоуправление и местна администрация, както и на юридическите лица, ангажирани със защита на правата на лицата, пострадали от домашно насилие
• Министерски съвет следва да приема тригодишна Национална програма за превенция и защита от домашно насилие
• Програмите биват: 

– програми за превенция на домашното насилие

– специализирани услуги за предоставяне на защита, помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие или в риск от такова

– специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева за извършители на домашно насилие, които включват социално и психологическо консултиране

На 01.10.2024 година, повече от една година след като промените в ЗЗДН влязоха в сила през месец август 2023 година, Министерски съвет прие Национална програма за превенция и защита от домашно насилие (2024-2026). Към настоящия момент тя не се изпълнява. Министър-председателят или упълномощено от него длъжностно лице следва със своя заповед да обяви конкурс за финансиране на проекти за превенция и защита от домашното насилие. През 2024 година не беше обявен конкурс. Такъв няма обявен и през 2025 година. Държавата не финансира подкрепата на лицата пострадали от домашно насилие – деца, жени, мъже, възрастни хора.

Промените в закона предвиждат още създаването на Национален съвет по превенция и защита от домашно насилие, чиито задачи са нормативно установени в чл. 6б, ал.1 от ЗЗДН. Досега не съществуваше единен, специализиран и постоянно действащ орган, който да следи за работата на отделните институции, ангажирани със защита на лицата, пострадали от домашно насилие. Тази законова промяна ще допринесе за изграждането на адекватна национална политика за справяне с този комплексен и мултифасетен феномен. До настоящия момент обаче, следва да се отбележи, Националният съвет не е изпълнил почти нито едно от задълженията си. Четири граждански организации участваха с едногодишен мандат в работата на този орган през 2024 година. На 02.01.2025 година Националният съвет обяви процедура за избор на нови представители на гражданския сектор, които да участват в работата на съвета през 2025 година. Тя не отговаряше на законовите изисквания и беше атакувана от гражданските организации тъй като не даде възможност на всички желаещи да участват в процедурата по законен и прозрачен ред и начин, което доведе до избор само на 2 граждански организации. В резултат на това, на 08.04.2025 година беше отправена покана за включване на още 2 граждански организации.

В допълнение, за да работи ефективно както законът, така и правилникът за приложението му, а също и органите, службите, институциите и гражданските организации, които имат компетентност по прилагането му, е необходимо да се приеме предвидения в ЗЗДН Координационен механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие, което е още една важна стъпка за осъществяването на навременна и ефективна подкрепа, като се зачита достойнство, свобода и най-добрият интерес на засегнатите. В него следва да залегнат основните процедури на взаимодействие между органите на изпълнителната власт, на местното самоуправление, на местната администрация и юридическите лица, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие по реда на ЗЗДН. Към настоящия момент, такъв Координационен механизъм е изготвен, но все още не е приет, което води до неадекватно приложение на законодателството, защитаващо лицата, пострадали от домашно насилие тъй като всички релевантни служби, институции и организации, призвани да защитават хората от домашно насилие, не работят в синхрон.

Следва да се посочи и че Националният съвет имаше за задача да изгради  – в 12-месечен срок от обнародването на закона – Национална информационна система по смисъла на чл. 6д, ал. 1 от ЗЗДН. Всяка заинтересована страна, посочена в закона, следва да има възможността да подаде данни относно броя на случаите на домашно насилие в страната, което ще позволи да се изготвя по-точна статистика, която да отразява реалните рискове от насилието върху обществото и мащабите, до които то се разпростира. Към настоящия момент няма изградена Национална информационна система за превенция и защита от домашно насилие.

НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

През 2019 г. беше направено изменение и допълнение на Наказателния кодекс, като се въведе ново квалифициращо обстоятелство (с по-висока степен на наказуемост) по отношения на престъпленията, свързани с домашното насилие – „престъплението е извършено в условията на домашно насилие“. Според този текст, за да бъде извършено престъпление в такива условия, то трябваше да е предшествано от системни актове на домашно насилие. Приемаше се, че системността, по смисъла на наказателното законодателство, е налице в случай, че акт на домашно насилие е извършен три или повече пъти, за да започне наказателно преследване по по-тежката правна квалификация. Това означаваше, че жертвата на престъпление, извършено в условията на домашно насилие, трябва да е подала поне три официални оплаквания за предшестващи актове на домашно насилие, за да се образува наказателно производство срещу лицето, извършило престъплението в условията на домашно насилие. Тази нелогичност – и юридическа, и житейска, законово изискваше насилственият акт не само да се повтори, а и да се потрети преди Държавата да приеме, че едно лице е жертва на престъпление, извършено в условията на домашно насилие. Това, разбира се, демотивираше жертвите на престъпления, извършени в условията на домашно насилие да потърсят помощ, защото в тях оставаше усещането не само за незаинтересованост от страна на държавата по отношение на жертвите на домашно насилие, но и на безнаказаност за извършителите.

С последните промени в Наказателния кодекс през 2023 година тази юридическа и житейска несправедливост беше премахната и наказателно-правната защита на пострадалите от домашно насилие значително беше подобрена. В дефиницията на „престъпление, извършено в условията на домашно насилие“ отпадна изискването за системност на актовете на насилие (чл. 93, т.31 от Допълнителната разпоредби на НК). Всеки акт на домашно насилие, без значение от физически или емоционален характер, трябва да е достатъчно основание, за да бъде потърсена и получена незабавна защита, включително наказателно-правна.

Според чл. 116, ал. 1, т. 6а от НК, за убийство, извършено в условията на домашно насилие, наказанието е лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.

След промените през 2019 г. в чл. 131, т. 5а от НК се въвежда, като квалифициран признак, нанасянето на телесна повреда, причинена в условията на домашно насилие. 

В измененията на Наказателния кодекс през 2023 г. се предвиди увеличаване на наказанието при причиняване на средна телесна повреда, извършена в условията на домашно насилие, и отпадна възможността за пробация при лека телесна повреда, извън случаите по чл. 128 и 129 от НК.

Чл. 142а от НК предвиди сериозни санкции за извършилите отвличане на лице в условията на домашно насилие, а също и за извършилите принуда в условията на домашно насилие – чл. 143, ал. 3, т. 1 от НК.

Промените в чл. 144, ал.3, т. 3 и чл. 144а, ал. 3 от Наказателния кодекс  предвиждат за извършителя, чиито действия, в условията на домашно насилие, целят нарушение правата на личността и възбуждане на основателен страх за живота и здравето на другиго, сериозни санкции.

В чл. 177 от НК, Народното събрание реши да обърне внимание и на наказанията за принудително или насилствено сключване на бракове, като то е по-тежко и наказателната отговорност ще бъде по-сериозна, ако извършителите са роднини на принудените да се оженят. Наказанието ще се налага и на лице, което отвлече другиго с цел да го принуди да встъпи в брак, както и на лице, което за тази цел го склони да премине на територията на друга държава.

ЗАКОН ЗА БОРБА С ТРАФИКА НА ХОРА

В България дълго време трафикът на хора не се смяташе за сериозен проблем и липсваше политическа воля за справяне с този феномен. Уредба на защитата от трафик на хора беше дадена в Глава IX на Наказателния Кодекс през 2002 година. През 2003 г. държавата обърна повече внимание на защитата на човешките права с фокус върху жертвите на трафик на хора и особено към най-уязвимите, каквито са деца, момичета, жени, като регламентира въпроса в специален закон. Законът за борба с трафика на хора влезе в сила през 2004 година и е съобразен с всички международни правни стандарти, регулиращи този проблем. В него се уреждат понятията ,,трафик“ и ,,експлоатация“ (чл.1, т. 1 и 2 от ДР на ЗБТФ), статута на жертвите, въвеждат се мерки за предотвратяването му, защита на пострадалите,  подобряване на координацията между държавните органи и неправителствените организации. За да се достигне до ефективна борба срещу тази модерна форма на съвременно робство, се разработват пет годишни национални стратегии за борба с трафика на хора, като последната такава е за периода 2017 – 2021 година. Наличен е Национален механизъм за насочване и подпомагане на жертви на трафик на хора. Работи се и по Транснационален механизъм и Ръководство за мултидисциплинарно сътрудничество. Периодично се очертава необходимост националният закон да бъде изменян и допълван, заедно с Правилника за приютите за временно настаняване и центровете за закрила и помощ на жертвите на трафик на хора, спрямо международните стандарти и препоръки, с цел да бъде осигурена адекватна закрила на правата на жертвите на трафик на хора.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

След направения преглед на националното законодателство на България в областта на осигуряването на полова равнопоставеност и защита от насилие, основано на пола, както и от домашно насилие, се налагат няколко извода:

1. Държавата е приела законодателство за осигуряване на равнопоставеността на жените и мъжете през 2016 година, както и за защита от дискриминация, включително на полов признак, през 2004 година, но специализираният закон, който следва да осигури половата равнопоставеност съществува само на хартия – не са осигурени институционални, финансови и човешки ресурси, за да работи. Тоест, законодателната рамка е налице, но тя трябва да се изпълни със съдържание.
2. Държавата не е приела законодателство, което да урежда насилието, основано на пола. Дори употребата на този термин не е еднозначна.
3. Държавата е приела гражданско и наказателно законодателство, което да защитава гражданите й от домашно насилие, но специалните разпоредби, които следва да осигурят тази защита все още не работят в пълнота – не са осигурени институционални, финансови и човешки ресурси за това. Тоест, законодателната рамка е налице, но тя трябва да се изпълни със съдържание.
4. Необходими са законодателни промени. Най-актуалният стандарт за защита от насилие, основано на пола и домашно насилие е Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския Парламент и на Съвета от 14.05.2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие. Държавата следва да приведе националното си законодателство в унисон със стандартите и изискванията на Директивата до юни 2027 година.

За да може всички ние, гражданите на тази държава, жени и мъже, да участваме активно и равнопоставено в икономическия, политическия, социалния и културния живот на страната си и да бъдем защитени от насилие, включително от насилие, основано на пола и домашно насилие, трябва да познаваме правата си и да изискваме тяхното гарантиране и спазване от страна на държавата ни.

Сега е времето да изискаме от българското правителство да транспонира ефективно Директива (ЕС) 2024/1385 на Европейския Парламент и на Съвета от 14.05.2024 година относно борбата с насилието над жени и домашното насилие.

Автори:

Адв. Милена Кадиева

Ас. докт. Мишо Гръблев

Анализът се финансира от проекта PROTEUS на Трансатлантическата фондация, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.