Какви са правата на жените по време на бременност и майчинство? Защитени ли са достатъчно от държавата и закона? Има ли специфики, касаещи работното място и работодателя, когато работничката или служителката забременее?
Голям процент от жените в България не са наясно в детайли с правата си по време на бременност и майчинство, които им се полагат. Заради положението си се превръщат в уязвима група, тъй като често не разполагат с финансови средства за юридически консултации и търсене на правата си по законов ред. Много от работодателите се възползват от неосведомеността на жените и злоупотребяват с тях. Поради тази причина е важно жените да са информирани какви са техните права, с каква закрила се ползват бременните при уволнение или съкращение и кои са компетентните институции, към които могат да се обърнат, в случай че са станали жертва на злоупотреба.
Правата на бременната жена и жената майка са уредени в множество закони и подзаконови нормативни актове като Конституцията на Република България, Кодекса на труда, Кодекса за социалното осигуряване, Закона за здравето, Наредба за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи, Наредба за работното време, почивките и отпуските, Наредба за подобряване на условията на труд на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки, Наредба за стаите за лична хигиена на жените и за почивка на бременните жени. Такива права са закрепени и в редица международноправни актове за правата на човека, по които България е страна и се е обвързала да спазва, като например Харта за универсалните права на бременната и раждащата жена. Този документ не е правно задължителен сам по себе си, но се основава на международни източници на право, които държавите-страни по тях са се задължили да спазват, в т.ч. и България. Други международни документи са Международен пакт за граждански и политически права, Харта на основните права на Европейския съюз, Конвенция за правата на човека и биомедицината, Международен пакт за социални, икономически и културни права. Тези международноправни норми следва да се прилагат с предимство пред вътрешното ни законодателство, ако то им противоречи.
ПРОБЛЕМИ
Първият основен проблем, който се констатира при един задълбочен анализ на правната уредба в Република България, е, че всички права на бременните жени и жените в майчинство са уредени в отделни глави из множеството закони и подзаконови нормативни актове. Освен това, търсейки правата си в даден закон, се установява, че той ни препраща към други закони, наредби и алинеи, което затруднява изключително много разбирането на законовата разпоредба. Поради тази причина масово жените не са наясно със своите права, не знаят към кого да се обърнат и кои са компетентните институции в случай на злоупотреба, нещо повече – те дори не знаят в кои случаи правата са им били нарушени, защото на практика не познават закона. За да са наясно със своите права, не е достатъчно само да изчетат множеството текстове на правни закони и подзаконови нормативни актове, но са необходими и съответните правни познания и компетенции в тази област, за да могат да ги открият и да ги разтълкуват.
В България не съществува официална статистика относно въпросите колко от жените са загубили правото си на обезщетение и поради какви причини. След официално запитване до Националния осигурителен институт (НОИ) за предоставяне на достъп до обществена информация и анализиране на данните се установява, че голям процент от жените не са се възползвали от правото си на обезщетение за отглеждане на дете през втората половина от майчинството. Липсва официална информация каква е причината за това, дали по-малкият размер на обезщетението, което се получава през втората половина, необходимостта жената да се върне на работа, да запази своето работно място, или да продължи своето професионално развитие.
Не съществува информация какъв процент от жените са били санкционирани и/или лишени от правото да ползват отпуск по майчинство и поради какви причини, тъй като НОИ администрира данни за отпуските единствено във връзка с изплащаните от Държавно обществено осигуряване (ДОО) парични обезщетения и няма санкционни правомощия във връзка с отпуските.
Липсва официална статистика колко жени са родили дете и не са имали право на майчинство, тъй като НОИ разполага с данни само за лицата, които са поискали изплащане на парично обезщетение от ДОО. През 2024 г. са постановени 2 930 отказа за отпускане на парично обезщетение за майчинство, поради това че заявителят не отговаря на императивно установените законови изисквания за придобиване правото на съответния вид обезщетение. Няма информация какви са аргументите за отказите, но е изключително притеснително, че в рамките на една година близо 3000 жени са били лишени от правото си на обезщетение за майчинство, въпреки че са дарили живот.
След проведена анонимна онлайн анкета на жени със запитване до колко са наясно със своите права по време на бременност и майчинство се установява, че едва около 30% от тях са наясно със своите права и знаят къде да потърсят информация. Повече от 60% отговарят, че наличната информация не е разбираема за тях.
Липсата на единен кодекс или наредба, уреждащи правата на бременните жени и жените в майчинство, е основна причина тази уязвима група да е все по-често жертва на злоупотреби от страна на своите работодатели. Необходимо е създаване на единен закон, в който да са поместени всички права на бременните жени и жените в майчинство, написан на достъпен език, даващ възможност за разбиране и правилно интерпретиране от всяка жена, независимо от социалния ѝ статус и образование. По този начин жените не само, че ще имат равен достъп до правата си, но ще могат сигурно и лесно да проверяват и следят ежегодно измененията в него.
Настоящият труд има за цел да представи едни от най-важните основни права на бременните жени и жените в майчинство като същевременно се направи анализ на пропуските, слабите места и недостатъчно добрата интерпретация в законите.
ПРАВА НА ЖЕНИТЕ
ПО ВРЕМЕ НА БРЕМЕННОСТ И МАЙЧИНСТВО
Бременните жени и жените майки имат множество права, но за съжаление всички те са уредени в различни нормативни актове.
Право на безплатна акушерска помощ
Според Конституцията на Република България бременната жена се ползва от особена закрила на държавата. На същата ѝ се полага:
- Безплатна акушерска помощ – независимо от нейното социално положение, здравен статус или етнос. Тази помощ включва бременността, раждането, след родовия период, здравословни проблеми, които възникват при жената в този период, включително, които нямат връзка с него.
- От бюджета на НЗОК се осигурява безплатната акушерска помощ за здравноосигурените жени.
- От републиканския бюджет за тези майки, които не са осигурени.
- Бременната жена може да проследява бременността си при специалист акушер-гинеколог или при личния си лекар в случай на ниско рискова бременност.
- Важно! Ако обаче жената има желание да консултира бременността си с акушерка, тя не може да се възползва от правото на безплатна (тоест заплатена чрез НЗОК или държавния бюджет) помощ, въпреки че акушерката е специално обучено медицинско лице, което извършва здравни грижи в областта на акушерската дейност, а проследяването на нормална бременност е дейност, за която акушерката има знанията, уменията и правото да извършва самостоятелно.
- Всички такси, които трябва бременната жена да заплаща през 9 –те месеца, като лабораторни такси, такива за раждане и избор на екип, такса придружител, в някои медицински заведения се поставят и такси за болнични, следене на бременност и други по тяхно усмотрение са в разрез с уреденото право на безплатна акушерска помощ в Конституцията на Република България.
Право на уважение и зачитане на личното достойнство
Жените имат право да бъдат зачитани и уважавани от медицинските лица в здравните заведения. Противното е в разрез с техните права и се санкционира от закона.
Все по-често ставаме свидетели на неуважение към раждащите жени и насилие над тях, което значително увеличава майчината смъртност в световен мащаб. В множество международни документи, защитаващи правата на човека в цялост, както и в българското законодателство, е залегнало изискването към уважение спрямо раждащата жена. Противно на законодателството ни все по-често жената е лишена от правото на избор, дори това да води до болка и дискомфорт, не са редки случаите, в които жените са подложени на обиди и физическо посегателство по време на раждане, дискриминационно отношение заради социалния им статус, или етнос, манипулации и прегледи на отворени врати, разделяне на жената от партньора й в изключително тежък и емоционален за нея момент, нарушаване на тяхното достойнство, нечовешко и унизително отношение, необосновано лишаване от прием на вода и течности в продължение на часове, не предоставяне на информация за новороденото и множество други. Правилната и своевременна осведоменост относно правата на раждащите жени е една от най-важните крачки за постигане на успешна превенция в борбата срещу неуважението и насилието над тях.
Право на информирано съгласие
Съгласно чл. 89. (1) от Закона за здравето „При хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му, информацията и информираното съгласие се предоставят в писмена форма“.
Информираното съгласие представлява цялата медицинска информация касаеща състоянието на родилката, манипулациите които ще ѝ се извършат, възможните рискове, които могат да настъпят със здравословното ѝ състояние, хирургични интервенции и такива, които могат да застрашат живота и здравето или да доведат до временна загуба на съзнание. Тази информация не само, че е неразбираема откъм терминология и в изключително голям обем, но и се предоставя на жената непосредствено преди започване на раждането. Всичко това води до липса на информираност, невъзможност за осмисляне и вземане на адекватно решение от пациентката, което е всякога грубо потъпкване на нейните права. Бременната жена и медицинското лице следва да коментират предварително и в детайл как раждането би могло да протече, а декларацията за информирано съгласие следва да е достъпна предварително, за да може бъдещата майка да се запознае с предстоящия процес на спокойствие, за да може да получи отговори на въпросите, които я тревожат и да вземе адекватни решения. Информацията трябва да е в подходящ обем и форма, даваща възможност за свобода на избора на пациентката.
Отношения на бременните жени и жените майки с работодателя.
Права и пропуски в закона.
„За да се ползва от всички права по българското законодателство на първо място бременната служителка трябва удостовери пред работодателя с надлежен медицински документ бременността си, издаден от компетентен здравен орган.“
Често срещан случай в практиката е бременната служителка да уведомява устно работодателя си, или началника на отдела за своето положение и смята, че това е достатъчно, но, за съжаление, устното уведомяване няма юридическа стойност. Дори и писмено да е уведомила работодателя, това също не е основание за получаване на закрила. Единственият начин, за да бъде отговорен работодателят, е ако е уведомен надлежно с медицински документ удостоверяващ бременността на служителката. Този документ тя ще получи чрез преглед и изследване при гинеколог в избраното от нея медицинско заведение. Служителката може да уведоми работодателя си чрез заявление/молба, към което е приложила медицинския документ, като е препоръчително да поиска входящ номер, който ще ѝ служи за доказателство при евентуално възникнал правен спор. Тя може да изпрати документите и чрез куриер с обратна разписка.
При възникване на съдебен спор при трудови дела, свързани с незаконно уволнение, на първо място се изследва въпроса за датата, на която служителката е уведомила работодателя за бременността си.
За да докаже служителката пред съда, че е уволнена незаконно, най-важната предпоставка е да докаже, че е уведомила работодателя си за бременността си преди уволнението. В противен случай съдът ще приеме, че не е възникнала специалната закрила по Кодекса на Труда.
Бременната жена има право на конфиденциалност
„Работодателят е длъжен да пази в тайна като конфиденциална информация обстоятелството, че служителката е бременна. За такава информация се смята и случаите, при които бременността е прекъсната независимо от причините.“
Поради факта, че много жени не искат да споделят веднага със своите работодатели, че са бременни, има случаи, при които работодателят не знаейки за този важен факт, подава предизвестие за прекратяване на трудовия договор до съответната служителка. Тъй като тя не го е уведомила предварително, смята, че е изгубила своите права и се отказва от тях. Ако бременната служителка получи предизвестие от своя работодател и го уведоми за бременността си до изтичане на неговия срок, ще се ползва от правото на закрила при уволнение по Кодекса на труда./Решение № 342/2012г.ВКС/
Освен това Член 10 от Директива 92/85/ЕИО забранява не само да се съобщава решение за уволнение поради бременност и/или раждане на дете през периода на защита по този член, но и да се предприемат подготвителни мерки за подобно решение (в случая намиране на заместник) преди изтичането на този период. Решение за уволнение поради бременност и/или раждане противоречи на принципа за равно третиране, независимо от момента, в който решението е съобщено и дори да е съобщено след края на периода на защита, предвиден в член 10 от Директива 92/85/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година
Жените най-често търсят правата си в закона и не са наясно със съдебните практики и международните актове и по този начин лесно стават жертви на злоупотреби от страна на своите работодатели.
Бременните жени и кърмачките имат право да не бъде застрашено здравословното им състояние
Чл. 307 Кодекса на труда гласи „Работодателят не може да възлага, както и да задължава бременни жени и кърмачки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро да извършват работа, която излага на опасност или застрашава сигурността и здравето им.“
В гореописания член липсва ясна дефиниция кои условия на труд се считат за опасни и застрашаващи живота и здравето на бременната жена, което дава право всеки работодател сам да интерпретира тази законова уредба.
„(2)Бременната жена или кърмачката както и работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро може да откаже изпълнението на работа, която е определена като вредна за здравето на майката или детето или за която след оценка на риска е определено, че представлява съществен риск за здравето на майката или на нейното дете.“
„(3)Списъкът на работите и условията на труд по ал. 1 се определя с наредба на министъра на труда и социалната политика и министъра на здравеопазването.“
Тук няма точна информация коя точно наредба се има предвид, което предполага допълнително търсене из правните нормативни актове от майките и не гарантира правилното откриване и интерпретиране.
Бременните жени имат право на стаи за почивка
Съгласно чл. 308 Кодекса на труда „Работодател, при когото работят 20 и повече жени, е длъжен да обзаведе стаи за лична хигиена на жените и стаи за почивка на бременните и работничките и служителките в напреднал етап на лечение ин-витро по ред, установен от министъра на здравеопазването.“
Отново липсва ясна дефиниция какъв е този ред, къде е уреден, към кого да се обърне потърпевшата работничка, в случай че това условие не е изпълнено.
Бременните жени или кърмачките имат право да бъдат трудоустроени
Съгласно чл. 309 от Кодекса на труда „Когато бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, изпълнява неподходяща за състоянието ѝ работа, по предписание на здравните органи, работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на условията на труд на работното място и/или работното време с оглед премахване на риска за безопасността и здравето им. Ако приспособяването на условията на труд на работното място и/или на работното време е технически и/или обективно неосъществимо или не е оправдано да се изисква поради основателни причини, работодателят предприема необходимите мерки за преместване на работничката или служителката на друга подходяща работа.“
Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение!
До изпълнението на предписанието за преместване тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата за състоянието и работа, а работодателят ѝ изплаща обезщетение в размер на получаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.
Бременната жена и жената майка има право да не бъде командирована
Съгласно чл. 310 от Кодекса на труда „Работодателят не може да командирова бременна жена, работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро и майка на дете до 3-годишна възраст без нейното писмено съгласие.“/чл. 310 КТ/.
Бременната жена има право да не полага нощен труд
Абсолютно е забранено полагането на нощен труд за бременните работнички и служителки, както и тези, които са в напреднал етап на лечение ин-витро. /арг. от чл. 140, ал. 4, т. 2 от КТ/. За нощен се счита трудът, който се полага от 22:00 ч. до 06:00 ч.
Бременната жена има право да не полага труд при условията на удължено работно време
Това право на бременната жена отново не е ясно доколко е защитено. Член 147 КТ е озаглавен „Недопустимост на извънредния труд“ и тук бременните жени се считат за защитени от полагане на извънреден труд. Но чл. 136 а, ал. 6, който препраща към чл. 147, гласи следното „За работниците и служителите по чл. 147 удължаване на работното време се допуска при условията на този член за полагане на извънреден труд.“ Възниква въпросът, след като в крайна сметка този труд е допустим за бременните, може ли работодателя да удължи работното време на бременната жена, въпреки нейното желание и състояние и как би могла да се защити тя? Кое твърдение между „недопустимо“ и „допуска“ ще се ползва с по-голяма тежест?
Бременната жена има право да не полага извънреден труд
Съгласно чл. 147, т.2 от Кодекса на труда и Наредба за работното време, почивките и отпуските чл. 15, 16, 17, 18. „Не се разрешава полагане на извънреден труд на бременни работнички или служителки, както и работнички и служителки в напреднал етап на лечение ин-витро, отглеждащи деца до 6 годишна възраст, отглеждащи деца с увреждания“.
В случай че работодателят поиска от жена, попадаща в горните хипотези, да положи извънреден труд, то тя може да подаде писмен отказ, който задължително трябва да е аргументиран със съответните причини. Работникът и служителят, направил отказ по указания начин, не може да бъде дисциплинарно наказан, докато не се докаже или по реда на глава 18 от Кодекса на труда не се установи, че неговият отказ е незаконен.
Бременната жена има право на отпуски
Съгласно чл. 162 КТ „Бременната работничка или служителка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, има право да бъде освобождавана за медицински прегледи, когато е необходимо те да се извършват през работно време.“ За това време се изплаща възнаграждение от работодателя.
Съгласно чл. 163 КТ „Работничката или служителката има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането.“
Докато жената е в майчинство има право на трудов стаж
Правото на трудов стаж, докато майката отглежда своето дете, е въпрос, който е от особено значение за жените. Често обаче те не са наясно с това свое право или се затрудняват да изчислят своя трудов стаж, тъй като тези техни права са уредени из множество закони и наредби, а именно:
Съгласно чл. 9, (2) КСО „За осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето: …на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст;
В същия смисъл е и разпоредбата на чл.38, ал.3, т.6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, според която „за осигурителен стаж се зачита и изчислява времето на отпуските за бременност, раждане и отглеждане на дете в размерите, определени от Кодекса на труда – изцяло, независимо от продължителността на работното време.“
Осигурителните права на майката също са посочени и в чл. 48-54 от Кодекса за социално осигуряване.
Тези права са уредени и в Конституцията на Република България в Чл. 47. (2) „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която и осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.“
Има и Инструкция № 0-4 на жените-майки и осиновителки, при бременност, раждане и за отглеждане на деца.
Жената – майка има право да прехвърли своето майчинство
Със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст на детето, отпускът по чл. 163 КТ за остатъка до 410 дни може да се ползва вместо нея от бащата или от един от родителите на майката или на бащата, когато работят по трудово правоотношение.
Тук възниква въпросът защо това право е разрешено след 6 месеца?
Има много семейства при които бащата не работи, а майката се чувства в състояние да се върне на работното си място много по-скоро от указаните 6 месеца, особено ако работата ѝ позволява гъвкаво работно време. Този задължителен диапазон от 6 месеца е крайно ограничаващ правата на майката.
За пример, ако жената работи свободна професия, тя не само ще изпадне в неблагоприятно положение спрямо клиентите, които е поела преди раждането на детето поради невъзможност да ги обслужва 6 месеца, но и ще загуби бъдещи такива, тъй като ще е лишена от възможността да изпълнява професията си половин календарна година. Ако другият родител е безработен, това поставя семейството в изключително тежко финансово положение. Поради тази причина правото на жената да прехвърли отпускът си трябва да не е обвързано с никакъв срок. Всяка жена е строго индивидуална, на някои жени им трябва повече време да се възстановят, на други по-малко, някои професии могат да се упражняват почасово за няколко дни от месеца и това не пречи на жената майка да бъде капацитетен родител и същевременно да се развива професионално, а другият родител да ползва отпускът по Кодекса на труда. Към настоящия момент, ако майката се върне на работа преди тези 6 месеца, губи правото си на обезщетение за майчинство, въпреки че е полагала труд и е заплащала осигуровките си към бюджета преди това 12 месеца.
Жената кърмачка има право на отпуск по време на кърмене
Чл. 166. (1) КТ „Работничката или служителката, която сама кърми детето си, има право на платен отпуск за кърмене до навършване на 8-месечна възраст на детето по 1 час два пъти дневно или с нейно съгласие по 2 часа наведнъж… За работничка или служителка, която работи при намален работен ден от 7 или по-малко часа, този отпуск е 1 час дневно.“
Това време е изключително малко с оглед на факта, че бебето, което е на кърма се храни през час и половина или два часа, тоест, нуждае се от поне от 4 хранения за 8 часа. Освен това, за да може да се ползва от този отпуск майката, е необходимо на работното ѝ място или в близост до него да има осигурено от работодателя подходящо място, в което бебето да се отглежда, докато майката работи, за да може в рамките на този 1 час тя да излезе от работното си място, да накърми детето си и да се върне отново. Такива помещения, разбира се, масово няма осигурени, защото няма подобно изискване в закона към работодателите и съответно жените не могат да се ползват от този отпуск и са лишени от възможността да се върнат на работа и да се развиват професионално, докато кърмят, което отново ги прави дискриминирани спрямо мъжете.
„След навършване на 8-месечна възраст на детето този отпуск е по 1 час дневно и се разрешава на работничката или служителката по преценка на здравните органи, докато е необходимо да кърми детето.“
Според Световната здравна организация ползите от кърменето на децата до навършване на 2 годишна възраст са огромни и това време е невъзвръщаемо. Майката трябва да има право на избор и сама да прецени колко дълго време ще продължи да кърми детето си и поставянето му в зависимост от решението на здравните органи е в нарушение на нейните права. В допълнение така както е описана нормата в закона, тя не е достатъчно разбираема кой точно е компетентният здравен орган, който да разреши този отпуск и какви са здравословните критерии, на които бебето трябва да отговаря, за да получи такова разрешение.
Жената – майка има право да работи надомно
Съгласно чл. 312 КТ „Работничката или служителката – майка на малко дете, до навършването на 6 – годишна възраст на детето има право да работи надомно при същия или при друг работодател.“
Ако работодателят няма възможност да осигури този вариант на работа, то жената може да премине на надомна работа при друг работодател, но трудовите отношения с първия работодател не се прекъсват – служителката се намира в неплатен отпуск!
Майката има право на неплатен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст.
Съгласно Чл. 167а.КТ „След използването на отпуските по чл. 164, ал. 1 и чл. 164б, ал. 1, 2, 3 и 5 всеки от родителите (осиновителите), ако работят по трудово правоотношение и детето не е настанено в заведение на пълна държавна издръжка, при поискване има право да ползва неплатен отпуск в размер 6 месеца за отглеждане на дете до навършване на 8-годишна възраст.“
Тук е важно да се знае, че този вид отпуск може да се ползва наведнъж или на части. Когато се ползва на части, продължителността му не може да бъде по-малка от 5 работни дни.
Лицето, което иска да ползва този отпуск, трябва да уведоми за това работодателя си най-малко 10 работни дни предварително, в противен случай не може да се ползва от това свое право и не може да се търси отговорност от работодателя.
Времето, през което се ползва отпускът по ал. 1, се признава за трудов стаж.
(9) Редът и начинът за ползване на отпуска по ал. 1 – 8 се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Отново не става ясно коя от всички наредби се има предвид, което дава възможност на работодателя да интерпретира тази норма по начин и по норма, по които той реши.
Жената има право да съвместява трудовите и семейните задължения
Чл. 167б.КТ „Работник или служител, който е родител на дете до 8-годишна възраст, има право писмено да предложи на работодателя изменение за определено време на продължителността и разпределението на работното му време, да премине към работа от разстояние и други изменения на трудовото правоотношение, които да улеснят съвместяването на трудовите и семейните задължения.“
Важно е да се знае, че за да се случи такъв вид изменение, се сключва договор по взаимно съгласие на страните, изразено писмено, но само когато съществува такава възможност в предприятието. Дали предприятието има такава възможност остава неясно, тъй като няма регламент, който да казва кои са тези предприятия и на практика всичко остава на преценката на работодателя.
Право на обезщетение за бременност и раждане имат само осигурените майки
Съгласно чл. 48а от Кодекса за социално осигуряване „Осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.“
Тоест жена, която има 11 месеца стаж, или по-малко ще бъде лишена от възможността да получава обезщетение за майчинство. Същевременно в Конституцията на Република България е записано, че бременната жена и жената майка се ползва с особена закрила.
Невъзможността да се полага труд и да се натрупа осигурителен стаж може да се дължи на много фактори: ранна възраст на майката, влошено здравословно състояние, лечение ин-витро, малко населено място с липса на работни места и други непредвидими ситуации. Забременяването не винаги може да бъде планувано. Жената, станала майка, трябва да получава парично обезщетение независимо от осигурителния стаж, който има, защото тя се намира в изключително тежко положение, лишена е от възможността да работи, отглежда новородено дете, което се нуждае от храна, дом, отопление и др. Лишаването от обезщетение излага на риск не само здравословното и психическо състояние на майката, но и на бебето, което също се ползва от особена закрила от българското законодателство. Жената, дарила живот, трябва да бъде всякога подпомагана, насърчавана и закриляна от държавата.
Други права
По времето на отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст, жената може да:
- Работи на граждански договор. Това е така, защото майките са осигурени лица за този период, което означава, че ако сключат граждански договор, без значение дали възнаграждението по него е под или над минималната работна заплата за страната за съответната година, трябва да им бъдат удържани осигурителни вноски. Това по никакъв начин не е пречка майката да продължи да получава обезщетение за майчинство от Националния осигурителен институт.
- Да си регистрира собствена фирма.
- Да се върне на работа след навършване на 6 месечна възраст на детето и да прехвърли остатъка от обезщетението на друго лице.
Съществен проблем: когато детето бъде настанено в детско заведение на пълна държавна издръжка, отпускът се прекратява от следващия ден.
Тук не става ясно какво се има предвид под понятието „заведение на пълна държавна издръжка“
На страницата на НОИ, където масово жените търсят правата си, е записано следното:
Въпрос: Кои заведения попадат в групата на тези, в които настаняването на детето прекратява изплащането на обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст?
Отговор: Паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – през време на допълнителния отпуск за отглеждане на дете по чл. 164 от Кодекса на труда – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, вкл. детска ясла (виж чл. 53, ал. 4 от КСО). Имат се предвид всички видове детски заведения (държавни, общински и частни) – целодневни, полудневни и седмични детски градини, в т. ч. и такива, в които има яслени групи, и детските ясли – независимо дали отглеждането на детето в тях е на пълна държавна издръжка или не.
В чл. 54 от КСО е записано – когато майката не ползва допълнителния отпуск за отглеждане на детето по чл. 164 от КТ и не е дала съгласие отпускът да се ползва от друго лице (баща, баба или дядо на детето) – не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение на пълна държавна издръжка.
Същевременно в параграф 1, ал. 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване е записано “Детски заведения на пълна държавна издръжка” са заведенията, в които на децата се осигуряват жилище, храна и облекло, за сметка на държавния и общинските бюджети, без да се заплаща такса.
И тук възниква сериозен проблем в тълкуването и интерпретирането на закона, а именно „частните детски градини“ попадат ли в категорията „заведения на пълна държавна издръжка“ или не? Ако попадат в тази категория, то те тогава частни ли са, или на пълна държавна издръжка? Кой заплаща за престоя на детето там? На какво основание се спира майчинството на жената, записала детето си в частна детска градина?
Нещо повече, ако няма място в държавно детско заведение, както напоследък се случва доста често и жената се принуди да запише детето си в частна ясла, или частна детска градина, защо ѝ се прекратява майчинството при положение, че тя не само че е потърпевша от липсата на държавни детски заведения, принудена е да заплаща изключително голяма сума за частно детско заведение и като допълнение на агонията ѝ е лишена от полагащото ѝ се парично обезщетение? В крайна сметка поради тази колизия в закона жените не са наясно ще загубят ли правото си на майчинство, ако запишат детето си в частно детско заведение?
Други неуредени проблеми с детските заведения:
- В практиката има случаи, в които жената майка записва детето в държавно детско заведение и съответно автоматично губи правото си на майчинство, без да се вземе предвид, че детето може изобщо да не се адаптира веднага към новата среда, да боледува през няколко дни и майката съответно не може да започне работа по трудов договор, или ако започне, това налага често да отсъства от работа и понякога дори да я загуби. Тогава на практика тя остава без финансови средства.
- Не са редки и други случаи, при които майките споделят, че са жертви на следната ситуация. При подаване на документи служителите в детското заведение обясняват следното „при записване на ясла и не посещение на детето не се спира майчинството, а само се пази мястото на детето в градината“. И жената е спокойна, записала е детето си на ясла, пази му се мястото, но тъй като не може още да се адаптира или има здравословен проблем, не го води там, продължава да го отглежда у дома и да не ходи на работа. Масово обаче служителките в детското заведение подават информация, че детето е записано при тях, без да отразят, че всъщност то не посещава яслата или градината. В този случай майката не само че бива санкционирана от НОИ, но обикновено е уведомена след няколко месеца и задължена да върне майчинството, което е получила за всичките месеци, в които детето се е водило записано на детско заведение. Това поставя майката в изключително тежко положение. Тя не само, че не е работила през този период и се е грижела за детето си, но и трябва да върне парите, които е получила, защото няма как да докаже действителната ситуация и няма законова разпоредба, на която да се позове, за да защити своето право. Доказването на този пропуск не само, че е изключително трудно, дори невъзможно, но и майките не са в състояние да търсят правата си поради липса на информираност и финансови средства за юридическа помощ.
Жената майка следва да има право на своето обезщетение за майчинство независимо дали детето е записано на детско заведение или не. На първо място, защото не е ясно кога детето ще се адаптира в новата среда, на следващо място дори да се адаптира твърде често то боледува и това затруднява майката да се върне на работа. Същевременно трябва да се обслужва не малък разход за постъпването му в детското заведение и най-важното тя е положила необходимия труд непосредствено преди бременността си и по време на нея, заплатила е необходимите осигуровки и данъци към държавата, поради което то „ѝ се полага“, защото „тя си го е изработила“ и не е редно да бъде лишена от него.
ЗАКРИЛА ПРИ УВОЛНЕНИЕ
Член 10 от Директива 92/85/ЕИО забранява не само да се съобщава решение за уволнение поради бременност и/или раждане на дете през периода на защита по този член, но и да се предприемат подготвителни мерки за подобно решение (в случая намиране на заместник) преди изтичането на този период. Решение за уволнение поради бременност и/или раждане противоречи на принципа за равно третиране, независимо от момента, в който решението е съобщено и дори да е съобщено след края на периода на защита, предвиден в член 10 от Директива 92/8.
Специалната закрила на жените е въздигната на Конституционно ниво – съгласно чл. 47, ал. 2 от Конституцията „Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която ѝ осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.“ Правата на жените са уредени в Кодекса на труда, както и в редица подзаконови нормативни актове.
Съгласно Кодекса на труда /арг. от чл. 333/ бременна служителка може да бъде уволнена с предизвестие само на основание чл. 328, ал. 1, т. 1, 7, 8 и 12,
- при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което работи, когато то се премества в друго населено място или местност;
- когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност;
- при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. Тук няма яснота в какво се изразява „обективната невъзможност“ и дава възможност на работодателя да интерпретира по свой начин тази разпоредба. Бременната служителка често би изпадала в подобна обективна невъзможност, което автоматично я прави уязвима съгласно тази непълнота.
Тя може да бъде уволнена и без предизвестие на основание чл. 330, ал. 1 и ал. 2, т. 6 от КТ, а именно:
- когато работникът или служителят бъде задържан за изпълнение на присъда;
- Без предизвестие, но с предварително разрешение на Инспекцията по труда, ако служителят бъде дисциплинарно уволнен.
Ако бременната служителка желае сама прекратяване на трудовия договор, няма пречка това да се случи по взаимно съгласие.
Важно е да се знае, че ако бременната служителка вече е започнала ползване на отпуска за бременност и раждане по чл. 163 от Кодекса на труда (в размер на 410 дни, от които 45 дни се ползват преди раждането), тя може да бъде уволнена само поради закриване на цялото предприятието, на никакви други основания.
Работодателят може да уволни жените, които са майки на деца до 3-годишна възраст само след разрешение от инспекцията по труда в определени хипотези, касаещи закриване на предприятието, или намаляване на обема на работа. В чл.328, ал. 1, т.5 КТ се дава право на работодателя да уволни жената майка „при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата“. За да бъде назначена жената на тази позиция, е ясно, че тя притежава съответните качества, какво ще се подразбира под „ефективно неизпълнение“ е поредната празнота и възможност работодателя сам да интерпретира тази хипотеза.
Важно е да се посочи, че тази закрила при уволнение на бременни жени не важи във всички случаи. Ако бременната жена е назначена на срочен трудов договор, закрилата при уволнение на бременните служителки не се прилага. Същото важи и за случаите, когато бременната жена е назначена на договор със срок на изпитване и изпитателният срок все още не е изтекъл.
Закрилата при уволнение на бременни жени се отнася към момента на връчването на заповедта за уволнение.
ПРОИЗВОДСТВО
В случай, че правата на бременната жена, или жената в майчинство са били нарушени, тя може да се обърне към Инспекцията по труда и да подаде сигнал и/или към Районния съд по местоживеене, пред който да се инициира дело. Производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не заплащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела.
Право или дискриминация?
В България жената в майчинство се води неработоспособна.
Съгласно националното ни законодателство жената ползваща отпуск след раждане се води неработоспособна. Това не само прегражда пътя към професионално развитие на жената майка, но и е абсолютна дискриминация. Жената дарила живот е напълно работоспособна и би могла да изпълнява без проблем труд в рамките на 1, 2 или повече часа дневно. Това право ще ѝ осигури допълнителен финансов доход и възможност да не се откъсне изцяло от трудовия процес. По този начин ще продължи да се развива професионално и ще се задържи на пазара на труда.
Забрана да работи на втори трудов договор.
До 2025 г. нямаше изрична забрана за работничките и служителките – майки, през периода, когато ползват отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда, да работят по трудово правоотношение при друг работодател. На основание на чл. 111 от Кодекса на труда „работничката или служителката може да сключва трудови договори и с други работодатели за извършване на работа извън установеното за нея работно време по основното трудово правоотношение (външно съвместителство), освен ако не е уговорено друго в индивидуалния трудов договор по основното трудово правоотношение.“ Това беше допустимо след 135-тия ден на майчинството, тоест за периода, в който няма издадени актове от здравни органи. По това ново правоотношение не се ползва обезщетение от лицето, а обезщетението за отглеждане на малко дете се изплаща в пълен размер от работодателя, който е разрешил този отпуск.
От юли 2025 г. обезщетение за временна неработоспособност и майчинство няма да може да се получава, ако майката работи по втори трудов договор. Това предвиждат промени в Кодекса за социално осигуряване, които се правят през закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за тази година. Целта е да се пресекат опитите да се сключва допълнителен договор и да се получава едновременно заплата и пълно обезщетение.
От НОИ обясняват в мотивите си към бюджета, че тези отпуски са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да полагат грижи за децата до навършване на определена възраст в семейна среда.
Или обезщетение „се дава“ от бюджета на майката, за да „си гледа детето“, без реално да е взето предвид, че жената – майка си го е „заслужила“, защото си го е „изработила“ 12 месеца преди това и същевременно е заплащала дължимите осигуровки към бюджета, данъците, полагала е необходимия труд дори по време на своята бременност и това обезщетение по никакъв начин не следва да е обвързано с труд, който касае бъдещ период, още повече при друг работодател. Жената – майка би могла да работи от дома си или няколко часа дневно или седмично. Това няма да я направи по-некапацитетен родител. Всъщност тя не би могла да работи вече с интензитета с който е работила преди да излезе в отпуск по майчинство. Точно поради тази причина то ѝ е необходимо. Давайки възможността на майката да работи няколко часа по време на майчинство на втори трудов договор ще ѝ даде възможност за по-добро финансовото положение, същевременно ще ѝ даде възможност да продължи да се развива професионално и не на последно място по важност, тя ще продължи да заплаща данъци и осигуровки към бюджета на държавата и на практика няма да има ощетени от това право.
Нещо повече, много от жените, упражняващи свободна професия /адвокати, психолози, психиатри, зъболекари и др./ имат огромен месечен разход, който продължава да тече, въпреки че са в майчинство като наем на офис, ток, режийни, интернет, счетоводител, дори заплащат здравни осигуровки. За да запазят своето работно място за времето, докато са в майчинство, те са длъжни да покриват този немалък разход, без да имат право получават доход.
За повече яснота нека дадем пример. Жената, дарила живот, получава 1077 лв. майчинство. С тези пари трябва да издържа себе си и детето си. Няма право да работи, следователно с тези пари трябва да обслужва двойно нарасналия разход за храна, дрехи, електричество, памперси, лекарства и др. Същевременно обаче, ако иска да запази работното си място, трябва да продължи да заплаща в продължение на 2 години месечен разход за наем, ток, електричество, интернет, общи части в сградата където се помещава офиса ѝ, счетоводител, здравни осигуровки, които обикновено варират около 1000 лв. месечно. Или на практика жената трябва да избира дали да работи или да има дете.
Тя има право да се върне на работа. През това време обаче не може да се получава пълно парично обезщетение – тогава се изплаща 50% от обезщетението към заплатата, но ще трябва да заплаща пълен размер на осигуровки, който е близо 320 лв месечно, или ще продължи да получава близо 500 лв. обезщетение, но за сметка на това разхода ѝ ще нарасне с още 320 лв. и за нея остават по-малко от 200 лв. И отново възниква дилемата тя да се върне ли на работа при тези условия. Да предприеме ли риска да загуби целия си сигурен доход при положение, че дори не е сигурна през съответния месец ще има ли клиенти? Всичко това е абсолютно неравнопоставено и дискриминиращо по отношение на жените упражняващи свободна професия, които са взели решението да станат майки.
Точно поради тази причина жените трябва да имат право да работят, въпреки че получават обезщетение за майчинство. То не следва да бъде прекратявано, защото майката и детето се нуждаят от тези финансови средства, а дори да се върне на работа, майката не би могла да работи с интензитета, с който е работила преди това и съответно ще печели много по-малко, понякога дори само да покрие разхода на офиса си. Ако преди е можела да работи на 8 и повече часа, то сега би могла да работи не повече от 4 часа, а майка кърмачка не повече от 2 часа.
Съгласно Директива 92/85/ЕИО на Съвета за въвеждане на мерки за насърчаване подобряването на безопасността и здравето по време на работа на бременни работнички и на работнички родилки или кърмачки „закрилата на здравето и безопасността на бременните работнички, на работничките родилки или кърмачки не следва да се отразява неблагоприятно на положението на жените на пазара на труда, нито да бъде в ущърб на директивите, отнасящи се до равното третиране на мъжете и жените“.
Майките на близнаци получават едно майчинство.
Аргументът е, че това обезщетение се дава на майката, за да не работи и да си гледа детето. Само че разходът е двоен. Това са две деца или два пъти разход за храна, дрехи, обувки, играчки, лекарства, витамини и др. Същевременно майката няма право да работи. Това я поставя в изключително ощетено и тежко финансово положение.
След направено анонимно анкетиране сред жените голям процент от тях споделят, че са били подложени на натиск и дискриминационно отношение от своите работодатели по време на своята бременност или ползване на обезщетението за отглеждането на дете. Ето и част от тях:
„Бях поставена пред труден избор от страна на работодателя преди да ми изтече болничен в 2-ри месец, като трябваше да реша в рамките на много кратко време дали смятам, че след края на болничния ще се върна на работа или си оставам вкъщи до края на бременността и респективно след това. Разбира се, нямаше как да знам дали всичко ще бъде наред до края на бременността ми и трябваше да взема решение, за което бях притисната.“
„Бях общинска съветничка и ми казаха, че ако остана такава, няма да взимам майчинство, а се бях само осигурявала до тогава и трябваше да напусна общинския съвет, за да мога да си гледам детето и да взимам майчинство.“
„Не ми беше изплатен натрупаният по време на майчинството полагаем платен отпуск.“
„Беше ми отказан достъп до по-висока позиция, която ми беше предложена, преди да забременея (или да стане ясно, че съм бременна.“
„Бях принудена да изляза в платен отпуск след 1 година майчинство.“
„Работех на граждански договор. Когато казах, че съм бременна, не ми подновиха договора, въпреки началните обещания.“
„Увеличаване на заплатите на целия екип без мое знание, докато бях в майчинство, съответно без увеличение на моята (случи се на по-късен етап, по моя инициатива). Неплащане на годишен бонус, защото датата на изплащане беше по време на майчинство.“
„Моите деца вече са на 16, близнаци, но за цял живот ще помня как се върнах на работа. Тогавашният ми работодател на втория месец ме преназначи в друга фирма, а след това ме съкрати с основанието „намалена дейност на фирмата“. И изведнъж се озовах с две деца на три години и без работа. Имало е дни, в които съм била на пет интервюта и като чуят деца, близнаци и не ме взимат. Аргументите им-те ще боледуват, стара сте /бях на 31 г./, прекалено сте квалифицирана, и т.н. Психолозите сравняват травмата със загубата на работа с раздяла или смърт на близък.“
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Според законодателството в България жените по време на бременност и след раждане са най-закриляната аудитория в страната. На практика обаче системата поставя често жените, даващи живот, в тежко уязвимо положение поради непълноти в законите, неразбиране и невъзможност за правилна интерпретация на същите, усложненото реализиране на пациентските им права и съществуващата полова дискриминация спрямо жените. В един от най-уязвимите периоди от своя живот жените често се оказват без закрила, без достатъчно ясна информация и подкрепа.
Необходимо е да се направи цялостна реформа на законодателството, касаещо работничките, които ползват отпуск по майчинство. Жената, станала майка, не трябва да се третира като нетрудоспособна и получаването на обезщетение за майчинство не трябва да е обвързано с правила. Още повече, че то ѝ се полага всякога, тъй като за да получи такова, тя вече е работила и е заплатила със задна дата изисканите от закона осигуровки и данъци.
Промяната в законодателството, изчистването на непълнотите му и адаптирането му към съвременната жена майка не само, че ще защити и гарантира правата на жените, но и ще се насърчи раждането на деца. Подобна промяна ще помогне на жените да запазят своето професионално положение и кариерно развитие и да не бъдат дискриминирани спрямо мъжете, заради факта, че са дарили живот.
Автор: адв. Анелия Йончева
Този анализ се финансира от проекта PROTEUS на Трансатлантическата фондация, съфинансиран от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче са единствено на автора(ите) и не отразяват непременно тези на Европейския съюз или на Изпълнителната агенция за образование и култура. Нито Европейският съюз, нито предоставящият ги орган могат да бъдат държани отговорни за тях.
