Дияна Видева е психолог, член на Управителния съвет на Асоциация “Деметра” и професионалист с над двадесет и пет години опит.
Kак темата за насилието над жени и момичета стана част от професионалния Ви път?
Съзнателният ми професионален път започна с темата за насилието над жени и домашното насилие в един малък консултативен кабинет. Впоследствие темата се разшири с различните видове насилие основано на пола. Първият ми протест спрямо стереотипните роли и очаквания към ролята на жената започна още в ранните ми години. Беше свързан с образование. Вече бях омъжена и не беше много приемливо да продължавам да уча в университет, след като вече имах едно полувисше образование. Дискриминативното отношение към жената се разпознаваше и на работното място и в обществото. Тя трябваше да е нечия съпруга или дъщеря, в противен случай нямаше големи шансове за успех.
Мисля, че и днес все още се сблъскваме с това вярване в обществото, особено в по-малките населени места. Като жена винаги съм усещала различното отношение както на мъжете, така и на жените по отношение стереотипното поведение и роли, които се очакват от мен. Винаги съм се бунтувала и противопоставяла на тези вярвания, което предопредели и избора ми на професионален път, а именно помагаща професия свързана с борбата с насилието и полово основаното насилие над жени и деца. И днес ежедневно се сблъсквам с тази непримиримост в себе си, особено в ситуациите с насилие над деца, защото те са най-беззащитни. Болезнено преживявам безсилието, с което се сблъсквам в ситуациите на безизходица, но продължавам с надеждата, че всяка съдба и живот са ценни и само спазването на правата на жените и децата дава шанс да живеем в един по-добър и мирен свят.
Kакво ще представите на конференцията на 27 март в Пловдив?
Двадесет и пет години съм на това поприще, а именно помощ и подкрепа за жертвите на домашно и полово основано насилие. Това, което ще представя са постиженията (конкретно на организацията в която работя, Асоциация Деметра) през тези години, свързани с помощта за жертвите, както и кои са онези липси в системите за защита и грижа, които е необходимо да бъдат запълнени, за да е ефективна помощта за жертвите. И това, което към момента е належащо, е приемането на допълнението към ЗЗДН и по-конкретно специализираните услуги за пострадалите от домашно насилие. Разбира се, останалите предложения към закона, като координиращ орган и национална статистика също са от особено значение и необходимост.
Защо смятате, че този проблем е важен в момента?
Поемането на ангажимент и отговорност от страна на държавата е ключово в предложеното допълнение към закона. До момента услугите и помощта за жертвите се предлага от НПО, които във времето натрупаха експертиза в предоставянето на услуги, но своевременна защита не би могла да бъде предоставяна без активното участие на държавата и институциите.
Кое според Вас е най-спешно да се промени в настоящата ситуация в България, конкретно по темата насилие над жени и домашно насилие?
Всички предложения в закона за изменение и допълнение към ЗЗДН са спешни и важни за приемане и имплементация. В противен случай усещането за безизходица на жертвите и безнаказаност у извършителите ще продължават да генерират конфликти, в това число с фатални последици за страните.
