Д-р Стойка Пенкова е доцент по „Социология на неравенствата“ и декан на Философско-исторически факултет на ПУ „П. Хилендарски“. На конференцията на 27 март тя е лектор по темата “Ролята на академичната общност и образователните институции за промяна на нагласите и в защита от насилие, основано на пола”
Kак темата за насилието над жени и момичета стана част от професионалния Ви път?
Аз съм учен, чиято тясна специализация е свързана с въпросите на неравенствата и в частност на тези, основани на половите различия и стратификации. Вече повече от 20 години преподавам тази дисциплина във Философско-историческия факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ и тя е в центъра на моите основни академични занимания. Темата за пола и половите различия е един от важните акценти, които поставям в своето преподаване, спирайки се не само на пола като социална конструкция, но преди всичко поставяйки проблема за женската неравноценност в контекста на т.нар. Мъжко господство, с което свързва модерността един от големите социолози на 20 век Пиер Бурдийо, както и на половите нагласи, стереотипи и предразсъдъци, с които е изпълнено нашето всекидневие. Насилието над жени и момичета като негативен социален феномен до голяма степен е резултат тъкмо от тези унаследени и/или придобити полови стереотипни нагласи и представи.
Kакво ще представите на конференцията на 27 март в Пловдив?
В доклада си ще се опитам да маркирам онези стъпки, чрез които като академична общност можем да повлияем върху промените на съществуващите нагласи към пола и половите различия и да съдействаме за формиране на бъдещи такива, които да са основани на толерантност, равноценност и диалогичност. Академичната общност и висшето образование са важен фактор в осъществяването на промяната на съществуващите нагласи към пола: не само както като модел за институционализация на равнопоставеността на половете и партньорството между тях, но и като институция за производство на знание, чрез придобиването на което на всекидневно ниво да започнат да се генерират микрополитики, насочени към всекидневното преодоляване на насилието.
Защо смятате, че този проблем е важен в момента?
Защото насилието във всичките му форми, в частност това върху жени и момичета, е негативен социален феномен, който води до аномия и социална дезинтеграция. Насилието има различни нормативни елементи и отразява политическите и социалните реалности в обществото. В общество като нашето, което е раздирано от противоречия, със сигурност покачването на нивото на насилие към жените и момичетата е сериозен социален проблем, на който трябва да се противодейства.
Кое според Вас е най-спешно да се промени в настоящата ситуация в България, конкретно по темата насилие над жени и домашно насилие?
Промяната за мен идва с промяна в нагласите и половите стереотипи и предразсъдъци, което се постига единствено и само с промяна в натрупаното социално знание, свързано с постигането на равноценност между половете. Необходимо е развитието на изследователски и образователни програми, свързани със социални изследвания на пола и в частност на насилието, основано на пола. Развитието на учебни програми в тази област са знак за ангажираност със социалната промяна, на една активистка ориентация към институционалните и всекидневни нагласи, стереотипи и предразсъдъци спрямо пола, а оттук и дългосрочна стратегия, насочена към промяна на бъдещите поведения и превенция на насилието (не само физическо, но и символно), основано на пола. В по-дългосрочен план тази стратегия ще повлияе на властовите структури във и извън институциите на висшето образование.