Адвокат Анелия Йончева e завършила специалност право в ПУ „Паисий Хилендарски“. Към настоящия момент е специалист по семейно право и права на човека. От 2022 г. адв. Йончева е медиатор, вписана в Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието. Тя има богат опит в защита на правата на жените и експертиза при предоставяне на подкрепа и защита на жени и деца жертви на насилие.
Kак темата за насилието над жени и момичета стана част от професионалния Ви път?
Темата с насилиета над жени и момичета стана част от професионалния ми път още през 2014г., когато бях студентка и постъпих като стажант във фондация „ДА – обединени срещу насилието“. По-късно, продължих кариерата си като адвокат. Вече близо 9 години силно се интересувам от темата, защитавам пострадалите от домашно насилие и работя за тяхната информираност. Участвах като съавтор в издаване на Ръководство за овластяване на жени жертви на домашно насилие, семинари и пресконференции и в момента отново работя по проект свързан с деца, жертви на насилие, защото вярвам, че колкото по-информирано е нашето общество, толкова по-успешно ще се работи по превенцията от насилието.
За мен отстояването на правата на жените и момичетата не е просто професия, а и кауза!
Kакво ще представите на конференцията на 27 март в Пловдив?
По време на конференцията ще засегна някои от важните проблеми, свързани с превенцията от домашното насилие, пропуски на нормативно и институционално ниво и ще споделя моменти от своята практика.
Защо смятате, че този проблем е важен в момента?
Считам, че този проблем е важен, защото въпреки непрекъснатите кампании и работа по тази тема, за съжаление домашното насилие с всеки изминал ден ескалира все повече. Особено след пандемията Ковид-19 случаите на извършени актове на насилие засягат все повече хора, не само жени и млади момичета, но и деца и възрастни хора.
Кое според Вас е най-спешно да се промени в настоящата ситуация в България, конкретно по темата насилие над жени и домашно насилие?
Много са промените, които трябва да се направят и ми е много трудно да отсея, кое от тях е най-спешно. Може би като най-наложаща считам, че е промяната в сроковете за подаване на Искова молба за незабавна защита по Закона за защита от домашното насилие. За съжаление не се прие законопроекта за промяна в ЗЗДН, с която трябваше да бъде удължен срока за подаване на Искова молба от 1 месец на 3 месеца от датата на последния извършен акт на домашно насилие и това продължава да създава непреодолими трудности при защита на пострадалите.