Мишо Гръблев има опит като журналист и водещ в регионални и национални, частни и държавни медии в продължение на 20 години. Работил е за Българско национално радио – Програма „Радио Пловдив“, Програма „Хоризонт“, Програма „Христо Ботев“, Българска национална телевизия – Програма „БНТ2“, множество списания и сайтове. От години е ангажиран със защитата на човешки права, женски човешки права, трудови и потребителски права. В момента е главен юрисконсулт и координатор на Фондация “ДА – обединени срещу насилието” и ще бъде лектор на конференцията “Защита на правата на жените и младите момичета от полово базирани престъпления и домашно насилие” на 27 март в Пловдив.
Kак темата за насилието над жени и момичета стана част от професионалния Ви път?
Още през 2008г. в качеството ми на журналист, стигнах до темата за домашното насилие. Тази тема беше нова за България тогава и аз започнах регулярно да представям информация по нея на слушателите на БНР-Радио Пловдив. Вече познавах адвокат Кадиева, основател на Фондация ДА, бореща се защитата от домашно насилие и тя стана мой чест гост и консултант. В течение на годините се развивах в личен и професионален план и през 2019г. настъпи моментът, в който моята дейност като доброволец и съмишленик на работата по защитата от домашно насилие да се превърне в моя основна дейност. От тогава съм гл. юрисконсулт и координатор на Фондация ДА. Към момента организацията работи в три основни направления: Поддържаме собствен Консултативен център за пострадалите от домашно насилие, в който всеки ден се осъществяват юридически и психологически консултации. Развиваме научна дейност – автори и вдъхновители сме на множество научни издания, касаещи темите домашно насилие, полова неравнопоставеност, дискриминационно законодателство и др. И работим с млади хора, доброволци и активисти по проблемите, свързани със защитата на човешките права по множество национални и международни проекти.
Kакво ще представите на конференцията на 27 март в Пловдив?
На конференцията аз, Десислав Георгиев и Деница Ненчева ще представим сборника „Полът-между хуманитарните, социалните и правните науки“. Това ще бъде официална премиера на сборника. Изданието е изключително ценно. Най-напред защото е първо по рода си. От десетилетия в българската научна общност няма теоретични текстове по темите за пола, джендър ролите, джендър стереотипите, джендър базираното насилие или с други думи всичко свързано с пол в българската научна и популярна общественост е под затъмнение. А при затъмнение по една тема, както е било и през Тъмните векове, започва да властва невежеството по нея. Това невежество позволи на широк кръг от българи да бъдат денонощно лъгани, плашени и стресирани с думи, които в същото време нямаха научно обяснение и даваха възможност за нереалистични „караконджулски“ и „торбалански“ интерпретации. За съжаление това невежество по темите, свързани с пола достигна до висши държавни органи, като Конституционният съд, Парламента, политическите партии. Визирам нестихващите истерии около думата „джендър“ и абсолютно необоснованите контексти, в които тя се поставя, за да се изграждат антиевропейски и античовешки пропагандни лозунги. Към момента мога да обобщя ситуацията така: Никой не знае какво е джендър, но всички се страхуват от него. Читателите на сборника, който ще представим, са щастливци, защото ще знаят всичко по темата и ще разберат, че няма от какво да се страхуват, защото всички сме малко или много джендъри. Сборникът, който ще представим, се разпространява безплатно.
Защо смятате, че този проблем е важен в момента?
Проблемът с възприятието на половете в България е ключов за теми като домашното насилие и полово базираното насилие. Особено нашето българско консервативно общество има определени очаквания към двата пола. Жената гледа децата, готви, чисти, пере, може да плаче. Мъжът работи, изхранва, издържа семейството, не готви, не пере, не чисти, мъжете не плачат… Тези първобитни примери за джендър стереотипите са най-лесният начин за обяснение на важността на темата. Защото бягството, неспазването, дори и малките отклонения от гореописаните очаквания, раждат домашното насилие и това го знаем от практическата ни работа. В Консултативния център на Фондация ДА посрещаме повече от 650 жертви на домашно насилие годишно. Техните истории в 90% от случаите са свързани с неспазването на половите стереотипни очаквания. Ето защо се налага използването на друга дума, друг термин, който да описва това състояние. А именно при ясни биологични полове, има други социални характеристики и очаквания, които за обществото са важни. Ето тези характеристики и очаквания са нашият социален пол, който на английски се нарича gender. И затова говоря за невежество, защото само така мога да определя решението на Конституционния съд, че в България няма социален пол и че ако има той ще е противокоституционен. Но в България има вече такива правни институти, които се използват на ежедневна база и не са свързани с биологичния пол, т.е. това са форми на социален пол, джендър. Например институтите на „родител“, „настойник“, „осиновител“, които са чисти социални роли, които ние можем да изберем или отхвърлим. Но според Конституционният съд те не съществуват… Ето защо за мен образованието е ключово за борбата с невежеството, а от там и борбата с домашното насилие, което в повечето случаи е полово (джендър) базирано насилие.
Кое според Вас е най-спешно да се промени в настоящата ситуация в България, конкретно по темата насилие над жени и домашно насилие?
В образователната система трябва да бъдат въведени часове и теми, които да са свързани със съвременното семейство, с ролите на мъжете, жените и децата в него. Т.е. образователната система трябва да задава структурата на модерното семейство, а не тя да върви след желанията на малцина да се издигне в култ например възрожденското патриархално семейство. Образователната система е изработеният още след Френската революция модел за държавно моделиране на обществените отношения. Нашата образователна система в момента е на парчета от три други образователни системи. Част от нея е комунистическа, част от нея е следвъзрожденска и част от нея демократична и европейска. Докато този разпад на образователната система съществува и тя няма ясна цел какво семейство и какви обществени отношения иска да възпитава в учениците, а оттам в цялото общество, ние няма да помръднем напред в темите за насилието, толерантността и човешките права.
